Алхимикът от Сенките

От него зависеше успехът на начинанието.

С решителна крачка Лепра се приближи до тълпата любопитни, струпала се пред вратата, и с нахлупена над очите си шапка авторитетно разблъска хората.

— Дайте път! Дайте път!

Червената мантия правеше впечатление. Всички се отдръпнаха.

Вътре десетки факли осветяваха огромна зала, която се издигаше до дървенията на покрива. Двайсет маси бяха разположени в помещението, върху постланата със слама земя. Покрай стената в дъното се простираше площадка, която отвеждаше към коридор и към вратите на етажа. До нея се стигаше по стълби, разположени от двете ѝ страни, завършващи до страничните стени. Залата беше претъпкана и шумна, никой не можеше да чуе гласа си, ако не викаше силно, а придвижването ставаше само ако човек си помагаше с лакти и се промушваше сред присъстващите. Фауната беше почти същата както в двора: войници и нисши офицери, проститутки и компаньонки, към които се бяха примесили и развратни благородници. Почти всички бяха станали прави и роптаеха. Боят, който се чуваше от някаква стая, трясъкът от счупването на прозореца и изстрелът отначало бяха предизвикали всеобщ интерес. Но на сцената се появиха гвардейците с мантии и забраниха влизането и излизането, така че събитията започнаха да безпокоят някои от посетителите и да ядосват други.

Рошфор действително беше издал заповед да се охраняват всички изходи от сградата. Той слизаше по една от стълбите от площадката, когато влезе Лепра, а двама въоръжени с къси пушкала гвардейци веднага застанаха до вратата. Мускетарят се поздрави мислено, че не се е забавил. Не знаеше как ще се измъкне оттук, но поне се беше вмъкнал в залата без затруднение.

— Други гвардейци да застанат долу на стълбите! — нареди Рошфор. — Къде е Бискара? Веднага намерете Бискара! Те бяха трима!

След като се смеси с червените мантии като неговата, Лепра присви глава между раменете си. Той избра другата стълба, където Рошфор го нямаше, стигна до подножието ѝ едновременно с трима гвардейци и се шмугна между тях, като се възползва от обстоятелството, че те следяха залата, където гневът растеше. Странноприемницата беше пълна с войници и с благородници, които не бяха очаровани, че ги държат в плен. Под въздействието на изпитото вино някои от тях търсеха възможност да се спречкат с представителите на Кардинала, който беше мразен почти навсякъде в кралството.

С изключение на Рошфор, който го проследи с поглед и сбърчи вежди, Лепра стигна до галерията, без да привлече ничие внимание. Пое по коридора, където някакъв гвардеец стоеше на пост пред една врата.

Защо да пази вратата, ако зад нея не държат в плен Мирбо?

Крачейки все така решително, с правото на човек, който знае къде отива, скрил горната част на лицето си под шапката, Лепра отново се довери на червената си мантия. Той напредна и в последния момент изненада пазача, като го заплаши с откраднатия от Бискара пищов. Принуди го да се обърне и го прилепи до стената.

— Отваряй — разпореди се.

— Невъзможно.

— Къде е ключът?

— У Рошфор.