Алхимикът от Сенките
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Алхимикът от Сенките». Краткое содержание книги:
Първият, все така елегантно облечен в бежово, беше Мирбо — той скочи от жребеца си и повика Бертран, след което бързо влезе в къщата. Другият имаше вид на наемник: ботуши, широки панталони до коленете, дублет от биволска кожа, рапира на кръста и овехтяла шапка. Лепра се досети, че това е Ровен, за когото Мирбо му беше говорил — всъщност този, който го удари изненадващо в двора на „Бронзовият меч“. Мъж, болезнено бдителен, както го представи благородникът. И от когото трябваше особено да се пази.
Чувствайки се много удобно на седлото, Ровен — ако наистина беше той — свали шапката си, за да избърше потното си чело с ръкав. Тогава Лепра забеляза плешивото му теме и сякаш изрязаното му с нож лице на трийсетгодишен мъж с корона от дълги черни коси. Наемникът извади от джоба си дръмбой17, приближи го към устата си и задвижи с палец езичето, при което прозвуча странна мелодия.
Свирейки, той спокойно вдигна очи към прозореца, откъдето мускетарят го наблюдаваше, сякаш за да му покаже, че го е видял и хич не му пука.
Погледите им се срещнаха и не се отклониха. В този момент Лепра разбра с абсолютна сигурност, че Ровен представлява гибелна опасност.
— Гере! — извика Мирбо от стълбите. — Гере!
Фалшивият агент на кралицата майка се отстрани от прозореца, когато благородникът влизаше.
— Пригответе се, ако обичате — рече мъжът с бежовия дублет. — Ние тръгваме.
— Ние ли?
— Вие, аз и Ровен, който чака долу.
— Къде отиваме?
— Близо до Ньой.
— Какво ще правим там?
— Много питате! — добродушно възкликна Мирбо. — Хайде, господине! Бертран вече оседлава коня ви.
3.
Когато се завърнаха в двореца на Ястреба, Анес и Марсиак зачакаха Ла Фарг, който пристигна от Кардиналския дворец с Алмадес четвърт час по-късно.
— Зная — рече той, като видя, че Анес го посрещна едновременно загрижена и сърдита. — Кардиналът ме повика, за да ме осведоми каква е твоята… мисия.
— Но, Бога ми, капитане! Какво става?… Одобрихте ли това?
— Не се горещи, Анес. Никакво съгласие не съм давал. Както току-що ти казах, бях призован в Кардиналския дворец и бях поставен пред свършен факт.
Намираха се в залата за заседания, а младата жена ядосано ходеше напред-назад.
— И вие не се възпротивихте? — възропта тя, сякаш Ла Фарг я беше предал.
— Не — отвърна той. — Тъй като ние сме Остриета на Кардинала. А не Остриета на Ла Фарг. И още по-малко Остриета на Водрьой… Негово Преосвещенство заповядва. Ние изпълняваме…
Омерзена, Анес се свлече в един фотьойл.
— По дяволите! — изруга тя.
— За известно време ще бъдеш част от обкръжението на кралицата — обясни търпеливо старият благородник. — Мисията ти се състои в това да си отваряш очите и да наостряш уши. Не е чак толкова страшно…
— Но това е маневра, капитане! Маневра!
— Възможно е.
— Безспорно е, да!… И още как! Вечерта се срещам с поднастоятелката по въпрос, който може да обезпокои шатленките, и ето че още на следващия ден сегашната настоятелка ме изпраща при кралицата. Там, където ще съм напълно безопасна. Хайде де! Не на мен тия…
Ла Фарг кимна с глава.
— Може би майка Дьо Восамбр желае да те държи настрана, така е. Но тя не се е поколебала да потърси Кардинала, за да постигне целите си: заплахите, които тегнат върху кралицата, могат да бъдат доказани…
— Не вярвам.
— Ами ако заговорът на Италианката е насочен в по-голяма степен срещу кралицата, отколкото срещу краля? — намеси се Марсиак.
Анес присви рамене.
— Херцогиня Дьо Шеврьоз? Да плете интриги срещу кралицата?… Невъзможно.
— Доколкото си спомням — рече Алмадес, който говореше рядко и затова всички го слушаха, — доколкото си спомням, Италианката непрестанно повтаряше, че става дума за заговор „срещу трона“. Ние сами решихме, че заплахата е срещу личността на краля…
— Няма значение — настоя на своето младата баронеса Дьо Водрьой. — Херцогиня Дьо Шеврьоз и кралицата са сърдечни приятелки. Всеки път, когато знатната дама интригантства, козните ѝ са насочени срещу краля или срещу Кардинала. Никога срещу кралицата.
В това отношение Анес беше права.
— Както и да е — рече Ла Фарг след като помълчаха, — нищо не сме в състояние да сторим. Съжалявам, Анес, но ако настоятелката е имала желание да те изолира, така че да не можеш да ѝ пречиш, тя е успяла.
— Ще видим — закани се Анес и чевръсто пое нанякъде.
— Къде отиваш? — запита я Ла Фарг.
— Да намеря шивач, който може да твори чудеса! Необходими са ми тоалети за двора…
17
Музикален инструмент — метална пластина, при която устата служи за резонатор. Свирещият захапва тясната част на инструмента със зъби и привежда в трептене стърчащото от устата му езиче чрез удари с палеца на дясната си ръка.