Смъртни белези

— Ех, семейство Ноавек — каза Малан. — Защо ли прости думички като „моля“ и „благодаря“ звучат толкова неестествено от устата на всички ви?

— Сигурно ни е в кръвта — отвърна Сайра. — Хайде, Акос. Май виждам нещо полезно.

Тя сложи ръка в неговата, сякаш беше нещо нормално. И вероятно така трябваше — той просто облекчаваше болката ѝ, както се очакваше от него. Но след като го докосна по онзи начин в каютата си — страстно, почти благоговейно, нима можеше да я хване за ръката с предишната непринуденост? Мислеше си само колко силно я е стиснал — дали не е било твърде силно? Или пък прекалено слабо?

Минаха между две купчини с части от ховъри и продължиха към участък с метални отпадъци, някои от които бяха в топъл цвят като целуната от слънцето кожа. Акос стигна до ръба, където колосални подпорни греди крепяха изкуствения остров. Нямаше да търси оръжия, скрап и машини. Щеше да се оглежда за дребни нещица със своя история: счупени играчки, вехти обувки, кухненски прибори.

Сайра клекна до един огънат метален прът, ожулен в основата си, сякаш нещо се беше блъснало в него. Тя го задърпа и прътът заизлиза от купчината, разбутвайки по пътя си празни консервни кутии и пукнати тръби. Оказа се два пъти по-висок от Акос и в далечния му край се появи съдрано знаме с кръг от символи на сив фон.

— Погледни — извика го тя с усмивка. — Това е старият им флаг, от времето преди да ги приемат в Съвета, на деветте планети. Поне на трийсет сезона е.

— Как не е изгнил в дъжда? — учуди се Акос, стисвайки с пръсти едното му оръфано крайче.

— Питарците са се специализирали в производството на устойчиви материали: стъкло, на което не влияят климатичните условия, неръждясващ метал, не късащ се плат — обясни тя. — Плаващи платформи, способни да носят цели градове.

— Очаквах да произвеждат корда за риболов.

Тя поклати глава.

— Няма много риба, достатъчно близо до водната повърхност, за традиционен риболов. Вършат тази работа с дълбоководни плавателни съдове. Чувала съм, че с една от уловените риби могат да изхранят цял град.

— За всичките си омразни места ли знаеш толкова много?

— Както ти казах вчера — напомни му тя, — нямам приятели. Чудя се какво да правя с времето си. Да изровим още тинести реликви от миналото.

Акос заскита по брега на острова, издирвайки… ами, нищо определено. След известно време всичко започна да му изглежда еднакво — очуканият метал му се струваше също толкова полезен, колкото и лъсканият, цветовете на различните материи се сливаха пред очите му. В най-отдалечения край на острова намери полуизгнил птичи скелет. Имаше ципести крака — значи е бил на водна птица, и клюн със страховита форма.

Чу крясък зад себе си и се завъртя рязко, за да види дали Сайра е добре. Натъртените му ребра изреваха от болка. Мярна бели зъби — Сайра се хилеше, викайки някой от другите.

Когато се върна при нея, очакваше да му покаже нещо лъскаво и полезно. Но се оказа поредното парче метал. Сив. Помътнял.