Братя

– Получихме неочаквани резултати от ДНК тестовете – отговори посетителката.

Старицата присви яркочервените си като автомобилни стопове устни и не скри разочарованието си:

– Мамка му! Точно от това се опасявах.

– Затова ли искахте Хал да прекрати разследването?

Тери само поклати главата си. Приличаше на метла с правата, изрусена коса.

– Каква каша – измърмори след малко. – Добре. Кажи ми.

Ивън се опита да ѝ обясни метода за анализ на ДНК и как неволно се е превърнал в тест за бащинство, но тя я прекъсна:

– Зарежи общите приказки, скъпа.

– Добре. Хал не е син на Зевс. Поне не биологичен.

– Мамка му – повтори Тери. – Нали няма да му кажеш?

– Затова съм тук. Двамата с Тим мислим, че не е добре да го правим.

– Със сигурност. Това ще го съсипе. В никакъв случай не трябва да научава.

– Ако се стигне до най-лошото, бихме искали да можем да кажем, че сме се съветвали с вас и вие сте казали, че не е в интерес на Хал да споделяме тази информация с него.

– Изкупителна жертва, а? Това ли търсите?

– Не бих се изразила точно така.

– Както щеш се изразявай. Не трябва да му казвате. Точка. – Старицата се размърда на дивана, развълнувана от мисълта и безразлична към дилемата на Ивън. – Сигурно се питаш кой е биологичният му баща.

– Не съм сигурна, че това ме засяга.

– Няма значение, ще ти кажа. За да разбереш как се случи. И защо Хал не бива да узнае. Чувала ли си глупостите как брат ми бил голям герой и почти умрял в болница през Втората световна война.

– Хал постоянно говори за това.

– Да, донякъде е. Но Зевс не е ходил на фронта. Постъпи в новобрански център. И там се разболя от заушки.

– Като децата?

– Протича доста тежко при възрастните. Особено при мъжете. Едва оцеля. Един от офицерите беше грък; обади се на баща ми и всички взехме влака за Форт Баркли в Тексас. Зевс беше много болен, вярвай ми. Имаше висока температура – четирийсет и един градуса. Лицето му бе като пъпеш; топките му също бяха подути – приличаха на две сини сливи. Погледнах, когато нашите не гледаха. Леле, каква гледка! Както и да е, оцеля. Но лекарите ни казаха още тогава, че едва ли ще има деца. Затова, когато излезе от болницата и доведе Хермиона и Хераклес, заподозрях, че има нещо гнило.

– Гръцката мафия?

– Да. Баща ми – тоя глупак – беше голям фен на мафията. Имаше съмнителни познати в Атина и Зевс отиде при тях. Хал бил бебе, само на месец. Залъгали Зевс, че бащата бил партизанин, жертвал се за родината, но по-вероятно Хермиона да е вдигнала крака пред някой германски полковник, който е духнал от града, след като нашите започнаха да ги бият на общо основание. Брат ми видял своя шанс. Пък и в ония дни Хермиона, признавам, беше голяма мацка. И така, той отново цъфна тук с жена, наследник и торба пари. В известен смисъл нещата се подредиха добре.