Мрачни времена
- Автор: Кук Глен Чарльз
- Серия: Черният отряд #7
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Лира Принт
- ISBN: 954-8610-71-0
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мрачни времена». Краткое содержание книги:
Аз съм Мъргън — Знаменосецът на Черния отряд, макар и да нося срама, че загубих знамето в битка. Продължавам да водя тези Анали, защото Знахаря е мъртъв, Едноокия не желае, а и едва ли някой друг може да чете или пише. Ще бъда вашият спътник през времето, достатъчно на Господарите на сенките да доведат сегашната ни съпротива до нейния неизбежен край…“.
Щях ли да го оспоря? Не. По-прав не можеше и да бъде.
— Е, Знаменосецо, как да издържим на продължителна обсада, когато по-голямата част от хранителните ни запаси са изчерпани? Как да си върнем знамето, след като излезем от това затруднено положение?
— Нямам отговор. Въпреки че според мен знамето вече е в приятелски ръце. — Защо се интересуваше? Почти всеки път, когато разговаряхме, той задаваше по някой въпрос за знамето. Дали не беше убеден, че ако го притежава, то щеше да узакони властта му?
— Как така? — учуди се той.
— Създателя на вдовици, който дойде тук първия път, носеше истинското знаме.
— Сигурен ли си?
— Знам го — отвърнах убедено.
— Тогава сподели идеите си относно храната.
— Можем да опитаме да ловим риба. — Да упражняваш остроумието си пред Могаба не беше добра идея. Това само го ядосваше.
— Това не е шега! — сопна се Гоблин. — Тая вода идва тук от обикновени реки. Трябва да има риба.
Това малко лайненце не беше толкова тъпо, на колкото се правеше понякога.
Могаба се намръщи.
— Имаме ли някой, който разбира нещо от риболов? — попита той Синдаве.
— Съмнявам се. — Разбира се, те говореха за своите талиански войници. Нар са воини от десетина поколения насам и не се цапат с недостойни за героя дела.
Проявих нехайство. Забравих да спомена, че Нюен Бао идват от страна, където риболовът вероятно беше начин на живот.
— Добро хрумване — рече ми Могаба. — А и винаги може да опечем някой гарван — и той погледна прозореца. — Но повечето талианци не биха сложили месо в уста.
— Истинска главоблъсканица — съгласих се аз.
— Няма да се предам.
Никакъв отговор не ми се стори уместен.
— И вие ли нямате ресурси?
— По-малко и от вас — излъгах аз. Беше ни останал малко ориз от катакомбите, но не беше много. Устисквахме, както можем, в съгласие с намеците, записани в Аналите. Не изглеждахме като жертви на глада. Все още не.
Забелязах, че нямахме толкова охранен вид като Нар.
— Предложения за намаляване броя на гърлата, които не допринасят с нищо?
— Аз позволявам на своите изтощени талианци и на всички местни, които пожелаят, да строят салове и да напускат града. Но не им позволявам да вземат нищо със себе си.
Той отново овладя гнева си.
— За това е нужен ценен дървен материал. Но и тази идея си струва да се обмисли.
Огледах Синдаве и Очиба. Те си оставаха статуи от черен кехлибар. Струваше ми се, че дори не дишат. Не изразяваха никакви мнения.
Могаба ме изгледа сърдито.
— Боях се, че тази среща ще е толкова безплодна, колкото се оказа. Ти дори не хвърли Аналите в лицето ми.
— Аналите не са вълшебни. Онова, което пише в тях за обсадите, са съвети, продиктувани от най-обикновен здрав разум. Бъдете упорити. Въведете дажби. Не хранете онези, които не допринасят с нищо. Овладейте разпространението на болестите. Не изтощавайте търпението на врага, ако няма надежда да го надживеете. Ако поражението е неизбежно, предайте се, докато врагът все още е склонен да приема условия.
— Врагът не ни е предлагал нищо.
Зачудих се така ли е, въпреки че Господарите на сенките бяха склонни да мислят като богове.
— Благодаря ти, Знаменосецо. Ще обмислим възможностите ни и ще те държим в течение за нашите намерения.
Гоблин и Едноокия ми помогнаха да стана от стола и ме настаниха на носилката. Могаба не каза нищо повече, а аз не се сещах за нещо, което да ми се иска да му кажа. Другите Нар стояха неловко и ни гледаха как си тръгваме.
— Това за какво беше? — попитах, когато вече бяхме далече от тях. — Очаквах крясъци и заплахи.
— Май те баламосваше — рече Гоблин.
— Докато решаваше дали да те убие — додаде весело Едноокия.
— О, това много ме окуражи.
— И той взе решението, Мъргън. И не избра онази възможност, която ти се иска да чуеш. Време е да почнеш много да внимаваш.
Успяхме да се приберем цели и невредими.
64
— Не си правете труда да ме влачите догоре, докато не разберем какво иска чичо. — Гоблин и Едноокия бяха в подножието на стълбището към бойниците. Чичо Дой беше горе и гледаше надолу.
— Нямах никакво намерение да влача повече умрелия ти задник накъдето и да било — заяви ми Едноокия. — Доколкото разбрах, това упражнение беше само за маскировка.