Мрачни времена

— Това й беше единственото хубаво нещо и на пикнята от плъхове, която варяхме ние — рече Бесния. — Скъпия ми стар татко пивовар се е обръщал в гроба всеки път, когато сме запечатвали поредното буре.

— Но бирата ни никога не залежаваше — възрази Лебеда. — Веднага щом узрееше, й махахме пяната и я изливахме в талианските гърла. И недей да му вярваш на тия глупости за татко му. Стария Бесен беше бирник, толкова тъп, че не взимаше рушвети!

— Млъкни и раздавай! — Бесния грабна картите си. — Той сам си вареше бирата, а дъртият на Лебеда разнасяше тухли.

— Само че беше хубавец, Корди. И голям любовник. Наследил съм хубостта му.

— На майка си си се метнал. И ако не направиш нещо с тая коса в най-скоро време, ще попаднеш в нечий харем.

Точно тази черта на момчетата не бях забелязал досега. Но пък и не се бях мотал много време с тях. Те не бяха от Отряда. Държах си устата затворена, съсредоточавах се върху картите си и ги оставих да ми разказват какви са били, преди скиталческият прах да се наслои по обувките им и да ги погне по друмищата напук на всичко.

— Ами ти, Мъргън? — попита ме Лебеда, след като забеляза, че печеля повече, отколкото ми се полага. — Откъде идваш ти?

Казах им, че съм израснал в чифлик. В живота ми нямаше нищо вълнуващо, докато не реших, че селскостопанската работа не е онова, с което искам да се занимавам. Записах се в една от армиите на Господарката, открих, че там не ми харесва, дезертирах и се присъединих към Черния отряд — единственото място, където можех да се скрия от военната полиция по петите ми.

— Съжаляваш ли понякога, че си напуснал дома? — попита Корди.

— Всеки ден, Бесен, да му се не види. Всеки проклет ден. Да отглеждаш картофи е скучно, но никога нито един компир не се е опитвал да ме наръга с нож. Никога не бях гладен, почти никога не ми беше студено, а чифликчията беше свестен. Грижеше се селяните му да получат достатъчно и чак тогава вземаше своя дял. Не живееше кой знае колко по-добре от нас. А единствената магия, с която си имахме работа, бяха номера, каквито скитащите фокусници показват по градските панаири.

— Защо тогава не се прибереш у дома?

— Не мога.

— Ако внимаваш, нямаш вид на преуспял и не ядосваш хората, можеш да стигнеш здрав и читав почти навсякъде. Ние успяваме.

— Не мога да се прибера у дома, защото домът ми вече го няма. Войска на Бунтовниците мина оттам две години след като напуснах. — Още по-късно и Отрядът прегази оттам, на път от някое неприятно място към друго, също необещаващо радост. Цялата страна бе превърната в пустиня в името на освобождението от тиранията на Господарката.