Прокоба [bg]

Неведнъж се бе сблъсквал с отказа на хората да приемат, че техен близък е посегнал на живота си. Те често търсят друго обяснение за смъртта му. Струва им се невъзможно обичаният от тях човек доброволно да е избрал да ги изостави и да им причини такава мъка. И все пак вътрешно тези хора осъзнават реалността. В този случай обаче Патрик беше склонен да се довери на преценката на Ева. Разказът ѝ събуждаше същите въпроси като смъртта на Марит и убеждението на Патрик, че между двата случая има връзка, се затвърждаваше все повече.

– Запазили ли сте стаята му в същия вид? – попита импулсивно той.

– Разбира се – отвърна Ева и стана, признателна, задето прекъснаха тежкия разговор. – Вътре всичко е непокътнато. Може да ви се стори… сантиментално, но само това ми остана от Расмус. Често влизам в стаята му, присядам на леглото и му говоря. Разказвам му как е минал денят ми, какво е времето, какво се случва по света… Като някоя изкуфяла бабичка, нали? – засмя се тя и лицето ѝ се разведри за миг.

„Като млада трябва да е била много симпатична – помисли си Патрик. – Не красива, а по-скоро чаровна.“ Минавайки през коридора, видя снимка, която потвърди предположението му: младата Ева с бебе на ръце. Лицето ѝ сияеше от щастие, въпреки че навярно ѝ е било много трудно да гледа детето си сама. Особено през онези години.

– Заповядайте – Ева отвори вратата в дъното на коридора.

Стаята на Расмус изглеждаше чиста и подредена като целия апартамент, но се виждаше, че той е оставил отпечатъка си върху обзавеждането.

– Обичаше животни – обясни гордо Ева и седна на леглото.

– Личи си – засмя се Патрик.

Навсякъде по стените бяха залепени плакати на животни. Върху възглавниците и кувертюрата на леглото му се мъдреха щамповани животни, а големият килим на пода изобразяваше тигър.

– Расмус мечтаеше да работи в зоопарк. Всички деца на неговата възраст искаха да станат пожарникари или астронавти, а Расмус – да се грижи за животни. Мислех, че това желание ще отмине с възрастта, но той беше неотклонно решен да го осъществи. После… – гласът ѝ се изгуби, тя се прокашля и поглади кувертюрата с длан. – След злополуката Расмус продължи да проявява интерес към животните. Предложението да работи в зоомагазина дойде като… дар от Бога. Синът ми обожаваше работата си и беше много старателен. Хранеше животните и се грижеше клетките и аквариумите да са чисти. Справяше се безупречно.

– Може ли да поразгледаме стаята? – попита внимателно Патрик.