Лейди Полунощ [bg]

Колата спря рязко. Кристина тъкмо отваряше вратата откъм шофьора, когато един от мантидите изпълзя изпод гумите и се хвърли към Марк.

Джулиън изкрещя и скочи от колата. Демонът се надигна над Марк, който посегна към верижката около врата си...

Мощна вълна на енергия разтърси Ема, като прилив на кофеин - присъствието на Джулиън, което й вдъхваше сила.

Тя изтръгна отсечения крак от земята пред себе си и го метна. Той политна във въздуха, въртейки се като витло, и с тъп звук се удари в демона, посягащ към Марк. Създанието изпищя в агония и изчезна в облак от зелена кръв.

Марк отново се отпусна в тревата. Джулиън се надвеси над него със стили в ръка, а Ема се затича.

- Марк - каза той, когато Ема стигна при тях. - Марк, моля те...

- Не - изхриптя Марк и отблъсна ръката на брат си. -Никакви руни. - Надигна се на колене и се изправи, като се олюляваше. - Никакви руни, Джулиън. - Той се обърна към Ема. - Добре ли си?

- Добре съм - отвърна тя, прибирайки Кортана в ножницата си. Студът на битката се бе оттеглил, оставяйки я леко замаяна. На лунната светлина очите на Джулиън горяха със студен син цвят. Носеше бойно облекло, тъмната му коса беше разчорлена от вятъра, в десницата си стискаше арбалета.

Свободната му ръка докосна лицето на Ема и тя усети как погледът й се вдига към неговия. В зениците му виждаше нощното небе.

- Добре? - повтори той дрезгаво. - Та ти кървиш.

Свали ръка и наистина - пръстите му бяха поаленели.

Ема посегна към бузата си и почувства резката по кожата си, кръвта. Болката.

- Не бях усетила - каза, а после думите се изляха от устата й: - Как ни откри? Джулс, как разбра къде да дойдеш?

Преди Джулиън да успее да отговори, тойотата даде на заден ход с мощен рев, обърна и подкара към тях. Кристина се показа през прозореца; медальонът проблясваше около шията й.

- Vámonos18 - подкани ги тя. - Да се махаме. Тук е опасно.

- Демоните не са си отишли - съгласи се Марк. - Само се отдръпнаха.

Прав беше. Мракът около тях бе пълен с движещи се сенки. Тримата побързаха да се качат в колата, Ема седна до Кристина, а Джулиън и Марк - на задната седалка. Докато се отдалечаваха от пещерата, Ема бръкна в джоба на жилетката си.

Портфейлът все още беше там. Заля я облекчение. Беше в колата, с Джулиън до себе си и с улика в ръка. Всичко беше наред.

- Нуждаеш се от иратце - обади се Джулиън. - Марк...

- Дръж това нещо надалеч от мен - заяви брат му с нисък, напрегнат глас и изгледа сърдито Джулиън и стилито в ръката му. - Или ще скоча през прозореца на тази движеща се кола.

- Как ли пък не - каза Кристина със спокойния си мил глас и решително натисна бутона, заключващ всички врати в тойотата.

- Тече ти кръв - не отстъпваше Джулиън. - Из цялата кола.

Ема се обърна в седалката и ги погледна. Ризата на Марк беше изцапана с кръв, но той не изглеждаше така, сякаш изпитва болка. В очите му припламна раздразнение.