13-те светини [bg]

Пръстите на Вивиен се впиха в раменете му — сигнал, че е време.

Жената отвори очи. Снимката на Милър беше залепена над леглото и тя гледаше право в нея. Опряла двете си вкочанени ръце о стената, тя поддържаше тялото си, гледаше лицето и си представяше, че под нея е Милър. Тя почувства как оргазмът се заражда дълбоко в стомаха й, почувства треперенето на бедрата и стомашните мускули на Ахриман. Вивиен се съсредоточи върху образите, минаващи пред очите й…

… Милър и Оуен се намираха в стая, боядисана в отвратително бежово. Телата им бяха сплетени в страстна любовна поза — тя го беше яхнала и се движеше ритмично, ръцете й галеха гърдите му, плъзгаха се по гърлото му, по лицето му… Внезапно лицето и тялото на Оуен се преобразиха. Той се превърна в червен демон. Сара нададе беззвучен писък и скочи на крака. Държеше Счупения меч в двете си ръце, а безвърхото му острие сочеше надолу… мечът се стрелна, счупеното острие се впи в гърлото на червения демон и бликна кръв. Тя обля меча и там, където се докосваше по острието, се чуваше странно съскане. Кръвта се разля и по тялото й, обагри я в червено и тогава оргазмът избухна в нея, докато мъжът се извиваше и гърчеше в смъртта…

Ахриман изсумтя, когато оргазмът на самата Вивиен премина като тръпка през нея. Те се вкопчиха един в друг, потрепериха заедно, докато отминаха спазмите. След малко телата им притихнаха. Ахриман прокара големите си ръце през косата й.

— Е? — прошепна той.

— Готово! — измърмори тя. — Семето е посято. Довечера Сара Милър ще види Оуен като червен демон и ще го убие с меча — каза тя и заспа, все още вкопчена в неговото тяло.