13-те светини [bg]

Сега те се събираха на брега, движеха се непрестанно насам-натам и чакаха корабите да акостират.

Йешуа пусна съзнанието си да лети из пространството, да пътешества през вълните и да се рее над брега, преди бавно и колебливо да се настани в съзнанието на една от тварите… само за да се завърти и да отлети отвратено от видяното.

— Демони… — Момчето потръпна, след като съзнанието му се върна в тялото му на лодката. — Изчадия на Нощната вещица и Блестящите, Падналите духове.

— Те държат тази земя в робство — каза тихо Йосия, като се насилваше да държи ръката си на рамото на племенника си и си налагаше да изрича думите спокойно, тихо, въпреки че той знаеше, че никое момче — никое обикновено момче — не бива да знае за произхода на семето демонско.

Но Йешуа не беше обикновено момче.

— Когато Първият от мъжете отблъснал Нощната вещица — заразказва Йосия, — и я хвърлил в Пустошта, тя се чифтосала с Падналия, който също бил прокуден от Градината. С времето тя родила потомство — така се сложило началото на расата, известна като демоните.

Йосия погледна към момчето и съзря суровото лице на мъжа, в какъвто щеше да се превърне момчето… Това го изплаши.

— Те владеели света до идването на човека — продължи Йосия, — но след това били пропъдени в планините, блатата и пущинаците.

— Но не през цялото време стояли там — каза Йешуа.

— Така е — съгласи се Йосия. — Не през цялото време. Понякога оставали или се чифтосвали с човеците и създавали други изчадия, които се хранели с месо и пиели кръв — върколаци, вампири… С течение на векове те били изтласкани от всички цивилизовани земи и затова свършили тук, на края на света. Това е тяхното владение, това е царството на Демонския род.

Момчето кимна.

— Но това е остров, с времето те ще изтласкат всичко живо оттам и ще загинат.

Йосия стисна ръката на племенника си.

— Има хора тук, добри хора. Можем ли просто да ги оставим на Демонския род? И какво ще стане, когато Демонският род намери начин да напусне този остров и да поеме по сушата в земите, обграждащи Средното море. Те имат достатъчно мощ, за да го направят.

Йешуа кимна.

— Разбирам, вуйчо. Какво искаш да направя аз? — попита той простичко.

— Можем ли да унищожим тези изчадия?

— Можем да избием тези, които живеят в нашия свят — каза просто Йешуа. — Но те ще се връщат отново и отново, ако не запечатаме вратата към тяхното царство.

— Как? — попита Йосия.

Момчето се обърна и го погледна.

— Защо те е грижа, вуйчо? — попита то. — Тези островитяни не са ни никакви, нямаме нито кръвна, нито друга връзка с тях.