Свещеният меч [bg]

— В спалнята за гости. Спеше като бебе, когато влязох там за последно. Никога не съм виждал по-изтощен човек.

— Последните два дни му се случиха доста неща.

— И ти не си особено свеж, приятелю. Почини си.

— Има време за почивка — заяви Бен.

— Да, в гроба — ухили се Рабие. — Тогава седни и изпий още едно. Ще ти се проясни главата.

Бен не беше толкова сигурен. Той показа на Рабие скицника на отец Лалик. Французинът се загледа тъжно в рисунките на приятеля си, а когато стигна до меча, сбърчи чело.

— Що за меч е това? — попита той и се почеса по брадата.

— Едва ли ще намериш такъв във военноисторическия музей в Париж. Допускам, че е източен. Нека видим дали ще открием нещо подобно в интернет.

Бен влезе в търсачката на телефона си, написа „източен меч“ в полето и натисна бутона „Изображения“.

Върху малкия дисплей изскочиха всевъзможни картинки. Той прегледа отоманските ятагани и арабските ханджари, зловещите саби и ками на афганистанските воини. Тук-там се появяваха облечени оскъдно танцьорки на кючек, които размахваха извити остриета над главите си. Нищо обаче не съвпадаше напълно с оръжието от скиците. Бен откри известна прилика със сърповидния меч на древните египтяни, наречен „хопеш“.

— Не знам — въздъхна той и отново се загледа в по-детайлната от двете рисунки на отец Лалик. — Но явно става дума за много стар предмет. Поне от хиляда години насам никъде по света не се ползват такива мечове.

Двамата поседяха още малко, унесени в разговор за изгубени приятели и починали съпруги.

— Моята Брижит почина от рак — заяви Рабие.

Бен му разказа накратко за Лай. Беше му приятно да поговори с някого. Накрая, след като засити апетита си за домашно произведено ракетно гориво, Рабие стана и свари кафе на газовия котлон. Бен прие с благодарност топлата напитка.

— Относно предложението ти, Жак. Още ли искаш да се грижиш за Джуд?

— Може да ми помага във фермата. Ще му намеря с какво да се занимава, няма да скучае. Защо, да не би да заминаваш?

Бен кимна.

— Случаят не е приключен. Нито пък ще става по-лесен или по-малко опасен.

Рабие се пресегна към омазаното с петна от пръсти чекмедже на кухненския шкаф, издърпа го и извади отвътре стария револвер.

— Вземи го — каза той и плъзна оръжието по масата.

— Благодаря ти, Жак, но не мога да го взема там, където отивам. Същото важи и за пушката. Ще я оставя при теб.

— И къде отиваш?

— Към летището в Тулуза. После ще отпътувам за Йерусалим през Париж. Но не споменавай нищо пред Джуд. Той ще тръгне след мен, а аз не искам да го намесвам повече в тази история.

Рабие се ухили.