Свещеният меч [bg]

Той обърна на следващата страница и попадна на нова, по-подробна скица на същото оръжие. Върху острието бяха гравирани миниатюрни надписи, но Бен не успя да ги разчете.

Едва ли беше съвпадение. Това трябваше да е мечът.

Докато гледаше втренчено рисунката, отново чу онзи шум. Този път определено не беше вятърът. Някой приближаваше към избата. Той веднага изгаси фенерчето и приклекна зад бюрото. Нямаше къде другаде да се скрие.

Вратата на избата се отвори и лампата светна. По каменните стъпала отекнаха стъпки. Бен надникна предпазливо иззад бюрото и зърна мадам Ламон. Беше по халат, сивата й коса стърчеше във всички посоки. Той едва ли не очакваше да види пистолет в ръката й. Дребна женица, голям звяр.

Когато обаче икономката слезе по стълбите, Бен я чу да си тананика под носа и разбра, че е пияна. Сигурно цяла вечер се бе наливала в стаята си, но в даден момент бе заспала и сега идваше за още. Тътрейки пантофите си по пода, старицата се насочи към малката масичка между стелажите. Настани се на стола, измъкна тапата от бутилката и напълни догоре чашката, след което я гаврътна на един дъх.

Интересно, помисли си Бен. Толкова за последното питие на мъртвеца. Какво щеше да прави сега? Дъртата алкохоличка можеше да остане тук цяла нощ. Нямаше време да я чака да се напие до безсъзнание.

Мадам Ламон се канеше да си налее още вино, когато Бен се промъкна зад нея и нахлузи на главата й калъфката на една от възглавниците върху канапето. Тя изпищя и размаха ръце. Да можеше да ме види Джуд сега, помисли си Бен, докато я връзваше за стола с въжето от завесата. Но мадам Ламон беше жилава старица и яростната й съпротива издаваше, че едва ли ще издъхне от инфаркт в скоро време.

Без да обръща внимание на приглушените й викове, Бен се върна в кабинета на Лалик и запрелиства телефонното тефтерче, което бе открил в тайното отделение на бюрото. Беше почти празно, ако не се брояха няколкото души, вписани от свещеника с малките им имена. Под буквата „С“ фигурираше Саймън и телефонен номер с префикса за Оксфордшър, а под „У“ — Уесли с международния код за набиране на САЩ. Единственото друго име, което срещна, беше на някой си Хилел с израелски номер.

Хилел. Дали това беше едрият мургав мъж с левантински черти от снимката? Ако да, отец Лалик бе пазил телефонното тефтерче единствено за връзка с участниците в екипа, ангажиран с меча. Бен си спомни за жената на име Марта и провери под буквата „М“. Там нямаше нищо, което да потвърди подозренията му, че въпросната Марта е периферен персонаж в цялата история.

Откъм избата се чуваха крясъците на мадам Ламон, която се мяташе като тигрица на стола си. Бен обаче беше майстор на възлите и се съмняваше, че икономката ще се освободи така лесно.