Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Марсианецът [bg]
Марсианецът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Марсианецът [bg]

Электронная книга - «Марсианецът [bg]». Краткое содержание книги:

Преди шест дни Марк Уотни е стъпил на Марс — един от първите в историята на човечеството. Сега по всичко личи, че е ще и първият, умрял там. Трагедията започва с пясъчна буря, която пробива скафандъра му и едва не го убива. Изоставен от колегите си астронавти, той се озовава на милиони километри от Земята, сам, без комуникационна система. А дори да имаше такава, храната би му свършила много преди НАСА да изпрати спасителна мисия. Ала по всичко личи, че едва ли ще оцелее достатъчно дълго, за да умре от глад. Далеч по-вероятно е дефектното оборудване, непрощаващата Червена планета или добрата стара „човешка грешка“ да го докопат първи. Но Марк Уотни няма да се предаде без бой.
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 149
Перейти на страницу:

Екипажът на „Хермес“ прекарваше малкото си свободно време в едно помещение, наречено „Кафето“. Кафето беше възтясно, имаше една маса, шест стола и почти нищо друго, освен това се класираше ниско в списъка с гравитационни приоритети — намираше се в централната част на кораба и по тази причина гравитацията там не надхвърляше 0.2 g.

Но беше достатъчна да ги държи по столовете им, докато се чудеха как да интерпретират новината на Вогъл.

— … и после, след още двеста и единайсет дни, мисията ще приключи в околоземна орбита — завърши изложението си той.

— Благодаря ти, Вогъл — каза Люис. Беше се запознала с изложението му по-рано, когато Вогъл дойде да й докладва, но Йохансен, Мартинес и Бек го чуваха за пръв път и тя им даде време да го смелят.

— Това може ли наистина да проработи? — попита Мартинес.

— Да — кимна Вогъл. — Проверих числата. Всичко е вярно. Това е гениален курс. Гениален.

— А Уотни как ще излети от Марс? — попита Мартинес.

Люис се наведе напред.

— В съобщението има и друго — отбеляза тя. — Маневрата е част от цялостен план за спасяването на Уотни. Ние трябва да приберем снабдителна сонда близо до Земята, а Уотни трябва да стигне до излитащия апарат на „Арес 4“.

— А защо е цялата тази тайнственост? — намеси се Бек.

— Според съобщението — обясни Люис — от НАСА са отхвърлили идеята. Решили са, че е по-добре да изложат на сериозен риск живота на Уотни, отколкото на малък риск нашия живот. Не знам кой е пратил тайното съобщение на Вогъл, но който и да е, очевидно не е съгласен с това решение.

— И? — каза Мартинес. — В момента обсъждаме дали да тръгнем срещу решение на НАСА, така ли?

— Да — кимна Люис. — За това говорим. Ако изпълним маневрата, те ще трябва да ни изпратят снабдителната сонда, иначе ни обричат на смърт. Така ние ще диктуваме нещата.

— Ще го направим ли? — попита Йохансен. Всички погледнаха към Люис.

— Няма да ви лъжа — каза тя. — Аз съм с две ръце „за“ Но това не е нормално решение. А вариант, който НАСА е отхвърлила. Следователно, с вас в момента обсъждаме бунт. А това е тежка дума.

Стана и тръгна с бавна крачка около масата.

— Ще го направим само ако имаме пълно единодушие. И преди да гласувате, искам от вас внимателно да обмислите последствията. Ако прецакаме срещата със снабдителната сонда, умираме. Ако прецакаме гравитационната промяна на курса край Земята, умираме. Ако се справим с всичко това, ще добавим петстотин трийсет и три дни към мисията си. Петстотин трийсет и три дни извънреден космически полет с непредвидени последствия. Може да се обърка какво ли не. Поддръжката на оборудването ще е трудна. Не всички повреди подлежат на отстраняване. Ако се повреди нещо животоподдържащо, умираме.

— Аз съм „за“! — усмихна се Мартинес.

— По-полека, каубой — възпря го Люис. — Двамата с теб сме военни. Твърде вероятно е, като се върнем у дома, да ни изправят пред военен съд. Колкото до останалите, това гарантирано ще сложи край на космическата ви кариера. Повече никога няма да ви пратят в космоса.

Мартинес се облегна на стената, скръстил, ръце на гърдите си и изкривил лице в полуусмивка. Останалите размишляваха мълчаливо върху казаното от командира.

— Ако решим да го направим — заговори Вогъл, — ще си осигурим повече от хиляда дни в космоса. Предостатъчно космос за един живот. И да искат да ме върнат, няма да се навия.

— Вогъл май също е „за“ — ухили се Мартинес. — С което ставаме двама, ако броим и мен.

— Да го направим — каза Бек.

— Ако смяташ, че ще проработи — обърна се Йохансен към командира, — ще се доверя на преценката ти.

— Добре — каза Люис. — Ако решим да го направим, какво следва?

Вогъл сви рамене.

— Изчислявам курса и го въвеждам в компютъра — отговори той. — Какво друго?

— Ще трябва да изключим дистанционното управление — добави Йохансен. — Предвидено е да върне кораба на Земята, ако всички ние умрем или нещо такова. С негова помощ Земята може да поеме контрола над „Хермес“.

— Но ние сме тук, нали — изтъкна Люис. — Можем да отменим всяка тяхна дистанционна команда.

— Не точно — възрази Йохансен. — Дистанционното управление е програмирано да игнорира всички бордови команди. Предвидено е да се задейства в кризисна ситуация, която прави първичния бордови контрол ненадежден.

— Можеш ли да го изключиш? — попита Люис.

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 149
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)