Марсианецът [bg]

— Решението не беше лесно — каза Теди на събралия се елит. — Но накрая реших да заложим на „Ирида 2“. Маневрата на Рич Парнъл отпада като вариант.

Мич удари с юмрук по масата.

— Ще направим всичко по силите си проектът да успее — заяви Брус.

— Ако мога да попитам — започна Венкат, — какво определи решението ти?

Теди въздъхна.

— Рискът — отговори той. — „Ирида 2“ излага на риск само един живот. Маневрата на Рич Парнъл рискува живота на шест души. Знам, че маневрата има по-големи шансове за успех, но шансовете й не са шест пъти по-големи.

— Ти си шибан страхливец — каза Мич.

— Мич… — опита се да го възпре Венкат.

— Гаден страхливец — продължи Мич, все едно не го е чул. — Искаш да ограничиш щетите и друго не те интересува. Пет пари не даваш за живота на Уотни.

— Нищо подобно — възрази Теди. — И ми писна от инфантилното ти отношение. Цупи се, щом искаш, но ние, останалите, трябва да се държим като зрели хора. Това не ти е телевизионно състезание. По-рисковото решение не винаги е по-доброто.

— Космосът е опасен — озъби се Мич. — Това ни е работата, по дяволите. Ако искаш всичко да ти е сигурно и безопасно, иди в някоя застрахователна компания. А и не рискуваш своя живот, между другото. Екипажът е в състояние сам да реши, не е нужно ти да решаваш вместо тях.

— Не, не могат — заяви Теди. — Те са емоционално ангажирани. Както и ти, очевидно. Няма да заложа пет живота, за да спася един. Особено щом можем да го спасим, без изобщо да рискуваме техните.

— Глупости! — викна Мич и скочи от стола си. — Внушаваш си, че онази безумна идея със свободното падане може да проработи, за да избегнеш поемането на риск! Обричаш Уотни на гладна смърт, страхливо копеле такова!

Изхвърча от стаята и затръшна вратата след себе си. След няколко секунди Венкат го последва с думите:

— Ще гледам да го успокоя.

Брус се прегърби на стола си.

— Ужас — поклати глава той. — Ние сме учени, за бога. Какво толкова?

Ани събра мълчаливо нещата си и ги прибра в куфарчето.

Теди я погледна.

— Извинявай за това, Ани. Какво мога да кажа? Понякога мъжете изпускат юздите на тестостерона си и…

— Надявах се да ти срита задника — прекъсна го тя.

— Какво?

— Знам, че се притесняваш за астронавтите, но той е прав. Ти наистина си шибан страхливец. Ако имаше кураж, може би щяхме да спасим Уотни.