![Декстър: Острието на ножа [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/9/8/dekstr-ostrieto-na-nozha-bg-download.jpg)
Декстър: Острието на ножа [bg]
- Автор: Линдсей Джеффри
- Серия: Декстър #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545858789
- Переводчик: Роза Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Декстър: Острието на ножа [bg]». Краткое содержание книги:
Бях толкова щастлив, че целунах Рита, когато ми отвори, въпреки че никой не ни гледаше. А след вечерята, докато Рита разчистваше, излязох отново в задния двор и играх на лъженка със съседските деца. Този път обаче имаше особена острота в нея между нас с Коуди и Астор, нашата малка тайна прибавяше към играта допълнителна пикантност. Беше почти смешно да гледам как моите малки хищничета блъскат другите Деца.
След половин час блъскане и нападения обаче стана ясно, че над нас имат значително числено превъзходство още по-потайни хищници — комарите, няколко милиарда отвратителни вампирчета, всички ненаситно гладни. И така, омаломощени от загуба на кръв, с Коуди и Астор се заклатихме към къщата и отново се събрахме край масата за сесия по бесене.
— Аз съм първа — заяви Астор. — И без това е мой ред.
— Мой е — каза Коуди намръщен.
— Неее. И без това вече имам един. Пет букви.
— С — каза Коуди.
— Няма! Глава! Ха! — изрева тя победоносно и нарисува малка кръгла глава.
— Първо трябва да питаш за гласните — казах на Коуди.
— Какво? — попита тихо той.
— А, Е, И, О, У и понякога Ъ, Ю и Я — каза му Астор. — Всеки го знае.
— Има ли Е? — попитах аз и вятърът в платната й малко отслабна.
— Да — отговори тя намусено и написа Е в средата на думата.
— Ха — каза Коуди.
Играхме почти час, докато не им дойде времето за лягане. Прекалено рано моята вълшебна вечер стигна до края си и отново се озовах на дивана с Рита. Но този път бях свободен от шпионски очи и беше лесно да се измъкна от пипалата й и да се отправя към къщи, в собственото си тясно легло, с правдоподобни извинения за партито до късно снощи при Винс и тежката работа, която ме очаква на другия ден. И после бях навън, съвсем сам в нощта, само моето ехо, моята сянка и аз. Имаше още две нощи до пълнолунието и щях да направя така, че да си е заслужавало чакането ми. Тази пълна луна нямаше да прекарам с „Милър сфетла“, а с „Фото Рийкър“. След две нощи най-после щях да освободя Странника, да се потопя в истинското си Аз и да изхвърля просмукания с пот костюм на Нежно предания Декстър на боклука.
Разбира се, първо трябваше да намеря доказателства, но някак си бях съвсем сигурен, че това ще стане. В края на краищата имах цял ден за тази цел, а когато с Мрачния странник работим заедно, всичко сякаш попада точно на мястото си.
Така че изпълнен с такива бодри мисли за мрачно удоволствие, шофирах към своя непретенциозен апартамент и се хвърлих в леглото, за да заспя с дълбокия безкошмарен сън на праведник.
На другата сутрин нахално веселото ми настроение продължи. Когато спрях за понички на път за работа, се поддадох на импулс и купих цяла дузина, в това число и няколко напълнени с крем и с шоколадова глазура — истински екстравагантен жест. Който не остана незабелязан от Винс, който пък най-после се беше оправил.
— Божичко — възкликна той и вдигна вежди. — Бива си те, Всемогъщи ловецо.
— Боговете в гората бяха благосклонни към нас — отговорих. — С крем или с малинов мармалад?
— С крем, разбира се — отговори той.
Денят мина бързо, само с едно повикване за убийство, рутинно разчленяване с градински инструменти. Съвсем аматьорска работа. Идиотът беше опитал да използва електрическа резачка за жив плет и беше успял само да ми създаде много извънредна работа, преди да довърши жена си с ножица за подкастряне. Наистина грозно — и си беше заслужил да го хванат на летището. Добре изпълненото разчленяване е чисто, преди всичко, или поне аз винаги го твърдя. Нито капка окаляна кръв и спечена плът по стените. Това показва поразителна липса на класа.
Свърших тъкмо навреме, за да се върна в малката си кабинка до съдебната лаборатория и да оставя бележките си на бюрото. Щях да ги разпечатам и да довърша доклада в понеделник, нямаше защо да бързам. Нито убиецът, нито жертвата щяха да избягат.
И ето ме тук, навън на паркинга, в колата си, свободен да бродя на воля. Няма кой да ме следи или да ме налива с бира, или да ме принуждава да правя неща, които предпочитам да избягвам. Няма кой да хвърля нежелана светлина върху сенките на Декстър. Мога отново да съм себе си, Декстър Освободения, и тази мисъл беше по-опияняваща и от бирата, и от Рита. Много отдавна не се бях чувствал така и си обещах никога вече да не допускам да се отпусна.