Твоята целувка
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Твоята целувка». Краткое содержание книги:
— А сега по същество. — Мадлин се огледа наоколо. — Той тук ли е?
— Ремингтън ли? Не, след почивката му се беше насъбрала доста работа. — Елинор захапа една лимонова паста. — Навярно знаеш, че мъжът ми се занимава с търговия.
— Е, пред снобите ще си мълчим, нали? Когато повторно влезеш в обществото и пометеш всички със своята красота и доброта, не искаме нищо да помрачи триумфа ти. — Мадлин отпи от чая си. — Откакто сме в града, все това слушаме. Колко си сладка и колко си харесвана. Казват ми го право в лицето и сякаш ме питат не може ли да съм повече като братовчедка си.
— Мади, стига си ме дразнила — засмя се Елинор.
— Уви, аз съм съвсем искрена. Уверявам те, че се почувствах доста неловко. Но няма значение. — Мадлин махна пренебрежително с ръка. — Разказвай какво ти се случи.
— Не! Първо ти. Къде беше? — Елинор седна и огледа братовчедка си от глава до пети. Мадлин изглеждаше наред — здрава, с розови страни и весела усмивка. — Каза, че ще ме настигнеш в Лондон само след няколко дни. Да не ти се е случило нещо?
— Съпругът ми беше прострелян.
Елинор застина.
— О, забравих да ти кажа. — Мадлин се изкикоти. Очевидно се смееше на ококорения поглед на братовчедка си. — С Гейбриъл се оженихме.
— Женени? Женени? С Гейбриъл? — изпелтечи Елинор. — Граф Кемпиън? Бившия ти годеник?
— Да, същия.
— Той е бил гостенин на Ръмбилоу?
— Той да, но баща ми не — начумери се Мадлин.
— В това отношение можеш да си спокойна — увери я Елинор, доволна, че разговорът потича в нейни води. — Той беше тук в деня на сватбата ми. Чул, че ще се жениш за Ремингтън и ти се притекъл на помощ.
— Бог да поживи стария глупак — сериозно отвърна Мадлин. — Не бих предположила, че изобщо го интересувам.
— Не крия, че и аз бях изненадана. Но хайде да не говорим за баща ти. Разкажи ми всяка подробност за Гейбриъл. Бил е прострелян? Очевидно е добре, иначе нямаше да си прекрасна като цъфнал цвят.
— Приемът на Ръмбилоу беше една голяма измама, а Гейбриъл едва не умря, докато ме защитаваше. — Самоуверената Мадлин се насълзи и потрепери. — Ето защо не ти се притекохме на помощ. Той беше ранен, а дори и да можех да го оставя, пътищата бяха наводнени.
— Трябва да ми разкажеш всичко.
Мадлин изправи гръб.
— Първо ти трябва да ми разправиш — щастлива ли си? Дойдохме в Лондон при първа възможност, дори Гейбриъл още трябваше да лежи на легло, само за да открием, че си заминала на меден месец.
Елинор остави чинията си и вдигна забравената бродерия. Втренчи се в канавата и в иглата със златен конец. След последния път, когато се беше докоснала до гергефа, бе спала с мъж. Със своя съпруг. Понякога го чувстваше толкова близък, а понякога й беше неимоверно чужд. Сутрин не знаеше кого ще завари до себе си в леглото — сериозния съпруг, студения непознат или страстния любовник. Но й се струваше нередно да го обсъжда дори с Мадлин, която беше най-близкия й човек, ето защо се приведе над бродерията, без да срещне погледа на братовчедка си.
— Ремингтън ме заведе на вила край морето. Мястото беше тихо и прекрасно. Гостилницата предлагаше великолепна храна. Много се забавлявахме. — Лицето й пламна.
— О, божичко! — Мадлин беше удивена. — Той ти е сърдит.
Елинор я погледна срамежливо.
— Да, защото най-силното му желание беше да се ожени за теб, истинската херцогиня. Имаше право да се гневи на измамата ми.
— Ти си сто пъти по-добра, отколкото той заслужава — разгорещено заяви Мадлин. — И ако не си дава сметка за това, значи е глупак. Жестоко ли се държи с теб?
— Искаш да кажеш, дали ме бие? Не. Не мисля, че би могъл да посегне на жена. Споменът за смъртта на сестричката му не му дава мира.
— Има други начини един мъж да прояви жестокост. Той — Мадлин понижи глас — измъчва ли те в леглото?
Елинор не знаеше как да отговори. Сети се за изминалата седмица. Разходките по брега, очите му, които жадно я изпиваха, часовете в леглото, когато опознаваха телата си. За малко да се изсмее. За малко да се разплаче. Най-накрая успя да погледне Мадлин в очите и отвърна:
— Ако е възможно един мъж да убие съпругата си чрез сексуално удоволствие, вярвам, че това е планът на Ремингтън.
Сините очи на Мадлин се отвориха широко и тя зяпна братовчедка си. Постепенно шокът й поотмина и тя избухна в смях.
Елинор започна да се кикоти с нея — смутена и почти горда.
— А аз гледам да не изоставам. Прилагам всичко, което ни показаха наложниците, и дори сама измислих едно-две неща.