Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
Другият мъж го погледна сепнато; после също се изсмя, макар че смехът му беше мъничко нервен, и двамата се отдалечиха, оставяйки върху камъните проснатото тяло на мъртвеца.
Гарион ужасено се взря в двамата, после в почернялото лице на трупа, който лежеше така страшно извит в центъра на пазара. Толнедранците, намиращи се наоколо, изглежда, не му обръщаха никакво внимание.
— Защо никой нищо не прави? — попита той.
— Боят се — отговори Силк. — Ако проявят някаква загриженост, могат да ги вземат за поддръжници на мъртвия. Политиката е нещо много сериозно в Тол Хонет.
Леля Поул се върна. Двамата черекски войници от къщата на Гринег, които я придружаваха, бяха натоварени с вързопи и, изглежда, малко се срамуваха от това.
— Какво правите? — попита тя Силк.
— Тъкмо наблюдавахме малко толнедранска политика в действие — отговори Силк и посочи мъртвеца в центъра на площада.
— Отрова ли? — поинтересува се тя, забелязвайки изкривените крайници на Радан.
Силк кимна.
— Някаква много странна разновидност. Действието й се проявява само когато жертвата се разгневи.
— Атсат — рече тя и мрачно поклати глава.
— Чувала ли си за нея? — Силк изглеждаше изненадан.
Тя кимна утвърдително.
— Тази отрова рядко може да се намери и е много скъпа. Не смятах, че нийсанците биха се съгласили да продават от нея.
— Струва ми се, че ще е по-добре да се махнем оттук — обади се Хетар. — Идва цял взвод легионери, които може да пожелаят да разпитат някои очевидци.
— Добра идея — съгласи се Силк и ги поведе към другия край на пазара.
Близо до реда къщи, които очертаваха края на площада, осем плещести мъже крачеха с носилка, покрита с плътни воали. Когато носилката се приближи, една тънка, обсипана със скъпоценни камъни ръка бавно се протегна иззад воалите и докосна рамото на единия от носачите. Осмината мъже незабавно спряха и поставиха носилката на земята.
— Силк — извика женски глас отвътре. — Какво правиш отново в Тол Хонет?
— Бетра? — възкликна Силк. — Ти ли си?
Воалът се отдръпна и зад него се показа жена, надарена с пищни форми. Беше се излегнала върху алени атлазени възглавнички. Тъмната й коса беше навита на причудливи букли, в които бяха вплетени нанизи от перли. Алената й копринена рокля плътно прилепваше до тялото й, златни пръстени и гривни украсяваха пръстите и китките й. Лицето й беше невероятно красиво, а очите, които проблясваха изпод клепачите с дълги мигли, бяха лукави. Около нея се долавяше някакво излъчване на прекомерна зрялост и почти непреодолимо чувство на разглезена поквара. Незнайно защо Гарион усети, че здравата се изчервява.
— Помислих си, че все още бягаш — дяволито подметна дамата на Силк. — Мъжете, които изпратих по дирите ти, бяха професионалисти.
Силк се поклони иронично.
— Наистина бяха добри, Бетра — съгласи се той с кисела усмивка. — Не съвсем, но наистина много добри. Надявам се, че нямаш нужда повече от тях.
— Винаги съм се чудила защо не се прибраха — изсмя се тя. — Естествено, трябваше да се сетя. Предполагам, че не си го приел като лична обида.
— В никакъв случай, Бетра. В края на краищата това е просто част от професията.
— Знаех си, че ще разбереш — заяви тя. — Трябваше да се отърва от теб. Ти разстройваше целия ми план.
Силк дяволито се разсмя и каза злорадо:
— Знам. В края на краищата трябваше да изпълниш каквото си беше наумила — при това с тулския посланик.
По лицето й трепна израз на отвращение.
— А какво стана с него? — попита Силк.
— Отиде да поплува в река Недрейни.
— Не знаех, че тулите можели да плуват толкова добре.
— О не могат… особено когато към краката им е привързан тежък камък. След като ти съсипа цялата работа, аз наистина не изпитвах повече никаква нужда от него, пък и имаше разни неща, за които не исках този човек да приказва на определени места.
— Винаги си била благоразумна, Бетра.
— Ами ти с какво си се захванал сега? — попита любопитно тя.
Силк вдигна рамене.
— Разни неща: оттук мъничко, оттам мъничко…
— Участваш ли в намирането на нов наследник за короната?
— О, не! — Драснианецът се засмя. — Не съм чак толкова храбър, за да се намесвам в това. Ти на чия страна си?
— Ще ти се да научиш, нали?
Силк се огледа с присвити очи.
— Бих могъл да използвам информацията ти, Бетра… естествено, ако можеш свободно да говориш по този въпрос.
— По какъв въпрос, Силк?
— Градът изглежда претъпкан с мурги — подхвана Силк. — Ако в момента не си обвързана с тях, ще ти бъда много благодарен, ако ми кажеш нещичко.
— А колко си готов да ми платиш?