Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Ами ако ангараките победят? — попита леля Поул. — Как възнамеряваш да се справиш с Торак?
— Не се боя от Торак.
— Срещал ли си го някога? — попита Улф.
— Очевидно не съм. Слушай, Белгарат, ти и дъщеря ти никога не сте били приятелски настроени към Толнедра. Отнасяхте се към нас като към победени врагове след битката при Воу Мимбре. Информацията ти е интересна и аз ще я обмисля достатъчно задълбочено, ала мотивите на алорните не могат да управляват толнедранската политика. Икономическите отношения в държавата ни силно зависят от търговията по Южния път. Няма да разруша империята си, просто защото вие по някаква случайност не харесвате мургите.
— Тогава си глупак — рязко каза Улф.
— Сигурно би се изненадал, ако разбереш колко хора мислят като теб — отговори императорът. — Може би ще постигнеш по-голям успех с човека, които наследи от мен короната. Ако той е родовете Вордю или Хонет, би могъл дори да го подкупиш, ала боруните не приемат подкупи.
— Нито съвети — добави леля Поул.
— Само когато те са изгодни за нас, лейди Поулгара — възрази Ран Боруни.
— Смятам, че сторихме тук всичко, което можахме — реши господин Улф.
Бронзовата врата в края на градината се отвори с трясък и през нея нахълта дребно момиче с червеникава коса и блеснали очи. Отначало Гарион си помисли, че е още дете, ала когато момичето се приближи, разбра, че е отминала детската възраст. Макар че беше много дребна, късата зелена туника без ръкави, която беше облякла, разкриваше тяло, което беше много по-близо до зрелостта. Той изпита особена изненада, когато я видя — нещо подобно на чувството, че я познава, ала същевременно твърде различно от него. Косата й приличаше на тежък водопад от сложно подредени дълги къдрици, които се спускаха по врата и раменете й. Гарион никога не беше виждал коси с такъв цвят — наситено червени, блестящи, които сякаш светеха със свой, вътрешен блясък. Девойката беше изпаднала в състояние, което граничеше с неподправена ярост.
— Защо ме държат тук като затворничка? — попита тя императора.
— За какво говориш? — въпросително я изгледа Ран Боруни.
— Легионери те не ме пускат извън двореца!
— О! — въздъхна императорът. — Това ли било?
— Точно това.
— Те изпълняват заповедите ми, Се’недра — обясни императорът.
— И те така казват. Заповядай им да престанат с тези глупости.
— Не.
— Не? — Тонът й бе изпълнен с недоверие. — Не? — Гласът й подскочи с няколко октави. — Какво искаш да кажеш с това „не“?
— Точно сега за тебе е опасно да се разхождаш из града.
— Глупости — троснато отвърна тя. — Не възнамерявам да вися в този задушен дворец само защото ти се боиш от собствената си сянка. Трябва да си купя разни неща от пазара.
— Ами изпрати някого.
— Не желая да изпращам никого! — изкрещя тя. — Искам сама да отида.
— Е, не може — категорично изрече императорът. — Защо вместо това не се позанимаваш с уроците си?
— Няма да уча! — извика — тя. — Джийбърс е тесногръд идиот и ме отегчава. Не желая да седя като баба и да приказвам за история, политика или за всички останали скучнотии. Искам един следобед само за себе си.
— Съжалявам.
— Моля те, татко — изрече умолително тя и в гласа й се промъкна увещателна нотка. Тя хвана една от гънките на златния му плащ и започна да я върти около мъничкия си пръст. — Моля те. — Погледът, който отправи към императора през трепкащите си мигли, би умилостивил дори камък.
— В никакъв случай — отсече той, отказвайки да я погледне. — Заповедта ми остава в сила. Няма да напускаш територията на двореца.
— Мразя те! — извика момичето и избяга от градината, обляно в сълзи.
— Дъщеря ми — обясни императорът, сякаш се извиняваше. — Не можете да си представите какво значи да имаш такова дете.
— О, с лекота си представям всичко — измърмори господин Улф и погледна към леля Поул.
В отговор тя го изгледа предизвикателно и каза:
— Хайде де, доизкажи се. Сигурна съм, че няма да мирясаш, докато не го сториш.
Улф вдигна рамене, и измърмори:
— Добре де, спирам.
Ран Боруни замислено изгледа бащата и дъщерята.
— Хрумна ми, че можем да преговаряме — рече той с присвити очи.
— Какво си наумил? — попита Улф.