Да целунеш ангел
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да целунеш ангел». Краткое содержание книги:
— Не вярваш, че каквито и отношения да имаш с дадена жена, те ще издържат? Това ли е?
— Знам, че няма да издържат. Но има и нещо по-дълбоко.
— Не разбирам. Да не би да ти има нещо?
— Не слуша ли досега?
— Да, но…
— Не мога да изпитам емоциите, които изпитват другите мъже. Към никого. Дори към едно дете. Всяко дете заслужава да бъде обичано от баща си, а аз не мога да го направя.
— Не ти вярвам.
— Повярвай! Познавам себе си и не те будалкам. Много хора приемат децата твърде лекомислено, но не и аз. Децата се нуждаят от обич и ако не я получат, нещо се уврежда в душата им. Не бих могъл да го преживея, ако знам, че съм причинил подобно нещо на дете.
— Всеки е способен да обича, а още по-сигурно — собственото си дете. Ти искаш да се изкараш някакъв… някакво чудовище.
— По-точната дума е коренно променен. Израстването и възпитанието ми са ме отклонили от нормата. Не мога да понеса мисълта да имам дете, което, като порасне, ще разбере, че собственият му баща не го обича. Детският тормоз започва и свършва с мен.
Нощта бе още топла, но тя потрепери, като осъзна, че грозното наследство от бурното минало на Алекс изобщо не го бе напуснало. А освен това то се бе разпростряло и бе наранило и нея. Никога не си бе въобразявала, че двамата ще имат дете, но може би мисълта за това е била скрита някъде дълбоко в подсъзнанието й, защото сега се почувства ограбена.
Погледна го и видя профила му, очертан на фона на въртящата се в далечината люлка. Съпоставянето я изпълни със съчувствие. Боядисаните в ярки цветове кончета с дървените им гриви бяха сякаш олицетворение на невинността, на безгрижието, на детството, докато Алекс със замислените си очи и пустото си сърце бе олицетворение на прокълнатото. През цялото време досега си бе мислила, че тя бе човекът в нужда, но се оказа, че той бе много по-дълбоко наранен, отколкото тя някога е била.
По пътя към фургона не разговаряха, тя нямаше какво да рече. Тейтър се бе освободил отново и я чакаше. Нададе радостен тръбен звук и затича в тръс към нея.
— Аз ще го върна на мястото му — рече Алекс.
— Не, не е необходимо. Аз ще го направя. Имам нужда да остана за малко насаме.
Той кимна и я погали с палец по бузата, очите му бяха тъй мрачни, че не й бе възможно да го понесе. Обърна се да погали Тейтър по хобота.
— Ела, скъпи.
Отведе го при другите слончета, завърза го, сетне взе старо, вълнено одеяло и го простря до него. След като седна и прегърна коленете си, Тейтър промени позицията си. В един миг й се стори, че ще я настъпи и се напрегна, но сега единият му преден крак бе от едната й страна, а другият — от другата. Спусна хобота си.
Намираше се в топла слонска пещера. Притисна буза към надиплената груба кожа между краката му и чу силното туптене на милото, немирно сърце. Знаеше, че трябва да се премести, но макар да се намираше под еднотонното слонче, никога не се бе чувствала на по-сигурно място. Стоеше там и си мислеше за Алекс, искаше й се да бъде толкова малък, че да може да се вмести там, където сега бе тя — точно под сърцето на Тейтър.
15.
Когато Дейзи се върна във фургона, Алекс вече спеше. Съблече се колкото можа по-тихо, сетне навлече една от тениските му. Тръгна към дивана, но чу дрезгавия му глас.
— Не и тази вечер, Дейзи. Нуждая се от теб.
Тя се обърна и се взря в полуотворените му очи, изпълнени с желание. Косата му бе разрошена, а златната иконка на гърдите му блестеше, осветена от лунен лъч, който пронизваше прозореца. В съзнанието й още ехтеше туптенето на сърцето на Тейтър и предаваше своето постоянно съобщение на безусловна обич; за нищо на света сега не можеше да му обърне гръб.
Този път нямаше усмивки. Нямаше галене. Той я облада яростно, почти отчаяно и когато всичко свърши, сви тяло около нейното и не я пусна да си върви. Заспа с ръка върху гръдта й.
Тя не се върна на дивана и следващата нощ, и последващата. Остана при мъжа си и откри, че сърцето й се изпълва с емоция, чието име се боеше да произнесе.
Седмица по-късно стигнаха в централните райони на Ню Джързи, настаниха се отново в училищен двор, този път разположен в предградие с удобни, просторни, двуетажни къщи с люлки в задните дворове и автомобили-комби, паркирани отпред. На път за менажерията, където бе вързан Тейтър, Дейзи спря до Червения фургон, за да направи още промени в заявките за храна на животните; като влезе, видя, че Джак прелистваше някакви папки.
Кимна й. Тя му отвърна със същото и отиде по писалището, за да намери необходимите й книжа. Звънна клетъчният телефон и тя отговори.
— Цирк Братя Куест.
— Търся доктор Марков — рече мъж с лек английски акцент. — Там ли е?