Нулев брояч

— Де да знам де, — каза Тъпкача, — имам доста приятелчета в тази сграда…

— Имаше. — Бийвър остави пушката и започна да зарежда автомат Намбу. — Повечето от хората на този етаж и по-долния са били купени този следобяд. Кеш. Пълни сакове. Няколко са останали, но не са достатъчно.

— Тая нещо не ми се вярва. — Джаки взе чашата скоч от ръката на Тъпкача и я изпи на един дъх. — Какво пък чак толкова имаме, че да е притрябвало толкова яко на някого?

— Ей, — каза Боби, — не забравяй, че те сигурно не знаят, че Чворовете ми забърсаха ледотрошача. Може да искат само него.

— Не. — Бийвър щракна магазина в Намбуто. — Не биха могли да знаят, че не си го покрил при майка ти, нали?

— Може би са минали оттам и са видели…

— И как тогава са знаели, че Лукас не го носи в Ахмед? — запита Тъпкача, връщайки се към бара.

— Финландецът също мислеше, че някой е пратил онези, тримата нинджи, за да го убият — каза Боби. — Само че каза, че те са имали някакви работи за измъкване на отговори…

— Пак Маас — отвърна Бийвър. — Който и да е, налице е сделката с Готиците и Непукистите. Щяхме да разберем и повече, но Аликс Чвора яхна белия кон и отказа да говори с Раймонд. Никаква съвместна работа с омразните Непукисти. Даже и нашите каубои биха загрели, че онази армия отвън е за да държи вас вътре. И такива като мен отвън. Хора с оръжия и т.н. — Той подаде зареденото Намбу на Джаки.

— Знаеш ли да действаш с оръжие? — запита той Боби.