Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на Бялата роза (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През 1517 година англичаните убиват шотландския крал Джеймс IV при Флодън и разбиват войските му. Овдовялата кралица Маргарет, сестра на Хенри VIII, търси убежище в Англия. Кралят има нужда от доверени лица, за да разкрие някои загадки, свързани с изхода на битката при Флодън, и да утвърди правото на сестра си върху шотландския престол.
Изборът му се спира на младия Бенджамин Даунби, племенник на всемогъщия кардинал Уолси — и неговия прислужник, помощник и неразделен приятел Роджър Шалот.
Шалот и Даунби трябва да разрешат загадката, която се крие в стиховете на един полупобъркан шотландски лекар, затворник в Тауър. Но лекарят умира от отрова, загадъчните стихове крият тайната си, безликият убиец взема нови и нови жертви. До всеки труп има оставена бяла роза — символът на династията Йорк и на едно тайно общество, поставило си за цел да сложи край на владичеството на Тюдорите…
Кейтсби се усмихна и поглади брадичката си.
— Успели сте напълно — продължи Бенджамин. — Джеймс се разтревожил, може би дори е започнал да подозира, че бунтовниците в кралството му ще използват похода към Флодън, за да организират убийството му. Заради това по време на похода, както и в самата битка Джеймс накарал няколко войници да се облекат в кралски дрехи, за да отвлекат вниманието на възможните убийци. Сражението завършило катастрофално. Няколко от двойниците на краля били убити — предполагам, че една част от тях загинали от ръцете на убийците. Съри открил един от тези трупове, обявил, че това е тялото на Джеймс и го изпратил на юг при господаря си крал Хенри.
Кейтсби мрачно изгледа господаря ми.
— Затова — добавих аз — не намерили у трупа веригата за покаяние, която Джеймс носел около кръста си. Затова и кралица Маргарет никога не пожелала да върне трупа, за да бъде погребан. Дали се е бояла — подхвърлих присмехулно, — че някой в Шотландия може да открие, че това не е тялото на краля?
Кейтсби удари с ръка по бедрото си.
— Предполагам — изсмя се той, — че според теб самият крал Джеймс се е спасил?
— Знаеш, че е така! — отсече Бенджамин. — Бил е облечен в обикновена броня. Той и един от рицарите му, сър Джон Харингтън, заедно със Селкърк избягали в манастира Келсо. Там крал Джеймс продиктувал кратко писмо, запечатал го с пръстена си и го изпратил по Селкърк до съпругата си, молейки за помощ и подкрепа. Лекарят го отнесъл на кралицата, която била отседнала в Линлитгоу, но вместо да помогне, тя проводила убийци да се справят със съпруга й и Харингтън.
Лицето на Кейтсби изведнъж прие изтерзано изражение.
— Идеалното убийство — прошепна Бенджамин. — Как може да ви обвинят в убийството на владетел, който светът вече е смятал за мъртъв? Бог знае какво е станало с тялото, но когато Селкърк се върнал в Келсо, господарят му го нямало, а монасите били твърде уплашени, за да говорят. Селкърк избягал във Франция, където полудял от ужасните събития, които преживял. Разбира се, вие сте го търсили, но е било твърде късно — хората на кардинала вече го били намерили. Естествено, вие с облекчение сте разбрали, че заради изминалото време и лудостта си Селкърк изричал тайните си само в загадъчни стихове.
— Джеймс беше прелюбодеец — промърмори Кейтсби сякаш на себе си. — Той беше като Ахав от Израиля, не подхождаше за владетел, затова Бог го порази!
Бенджамин поклати глава.
— Ако Джеймс е бил Ахав — отвърна той, — тогава Маргарет е била Йезавел. Убила е Джеймс, не защото го е мразела, а защото и тя е била невярна съпруга. Трябвало е да крие собствените си изневери с Гевин Дъглас, граф Ангъс.
— Това е лъжа! — изхриптя Кейтсби.
— Не, не е — отвърнах аз. — Вторият син на Маргарет, Александър, херцог Рос, се родил на трийсети април 1514 година. Разбрах, че се появил два месеца по-рано, тъй че рожденият му ден е трябвало да бъде през юни 1514 година. Ако се върнем девет месеца назад, или 38 седмици, колкото продължава нормалната бременност, ще установим, че времето на зачеването е в края на септември, поне две седмици, след като Джеймс е бил убит.
Облизах устни, наблюдавайки двамата шотландци, които ставаха неспокойни, сякаш отегчени от това бърборене на чужд език.
— О — промърморих, — ние можем да си поиграем с датите. Джеймс тръгнал с армията си от Единбург през август. Записите от двореца ще потвърдят, че за последен път той и Маргарет са били заедно като мъж и жена предишния юли. Прав ли съм?
Кейтсби ме изгледа злобно, но премълча.
— Така че — продължих, — знаем, че Маргарет е спала с Гевин Дъглас още преди Флодън.
— Обиждаш кралицата! — избухна Кейтсби. Погледна ни яростно и аз осъзнах, че той обичаше кралицата и не можеше да приеме, че неговата красива принцеса е развратна прелюбодейка.
— Имаме доказателства — продължих аз и гласът ми отекна ясно като камбана в призрачната църква. — Селкърк твърди, че след Флодън той заедно с Джеймс и Харингтън обсъдили какво да правят. В признанието си Селкърк споменава, че кралят бил притеснен от злобните клюки за Маргарет, които достигнали до ушите му. Нищо чудно, че Джеймс изгубил армията си при Флодън — видения, съдбовни гласове, слухове за жена му, заплахи срещу живота му!
— Чудя се — прекъсна ме Бенджамин — дали кралят е направил връзка между слуховете за бродещия убиец и тези за изневярата на жена му?
— Чисти измислици! — отсече Кейтсби.
— Не, не са — казах аз. — Селкърк яздил през нощта до Линлитгоу, но след като се срещнал с кралицата, се обезпокоил. Любовницата ти не приличала на скърбяща вдовица. Селкърк заподозрял нещо и хукнал обратно към Келсо, но кралят и Харингтън вече ги нямало.