Спечели облог за Сатаната
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спечели облог за Сатаната». Краткое содержание книги:
Наричат го Алек Греъм — съмнителен бизнесмен в любовна афера с камериерката Маргарете, която се оказва единственото хубаво нещо в нелепата бъркотия.
Един невъзможен айсберг в тропиците разбива кораба. Алек и Маргарете са отведени на сушата от Мексиканската Кралска флота, където ги очаква съвсем друг свят и поредица неприятни изненади…
Следва смяната на свят след свят и става от лошо по-лошо.
Приближава ли Армагедон или това са лошите шегички на Локи?
Би трябвало да има разумно обяснение на цялата тази бъркотия…
Алек Греъм разбира, че конците се дърпат отвисоко и той е просто жертва на един облог…
— Ще отложим боя засега. Жено, ако си откраднала вафлата, предпочитам да си признаеш друг път. Наистина ли имаш вафла „Хенри“, която може да се пипне? Или вече бълнувам?
— Алек, нима си мислиш, че бих откраднала вафла? Купих я от монетен автомат, докато вие с господин Фасели се отбихте в мъжката тоалетна.
— Но как? Нямаме никакви пари. Не и от този свят.
— Вярно. Но в чантата си имах десетаче отпреди двете последни промени. Разбира се, тук не ставаше за нищо, ако гледаме по-строго на нещата. Само че не ми се вярваше да е нередно, ако машината го приеме. Така и стана. Прибрах вафлата, преди да излезете… защото нямах три десетачета и не можех да почерпя и господин Фасели. — Тя помълча и попита неспокойно: — Според тебе беше ли е измама?
— Няма да обръщаме внимание на подробностите… стига да споделя плодовете на престъплението. И ще стана виновен наравно с тебе. Ъ-ъ… ще ядем ли или първо да се изкъпем?
Решихме да започнем с похапването — истински разкошен банкет за нас, особено с вкусната вода от поточето. После дълго се плискахме и смяхме… един от най-щастливите мигове в живота ми. Маргрете имаше и сапун в чантата си, а вместо кърпа използвахме моята риза. Топлият въздух свърши останалата работа.
Каквото стана веднага след това, според мен беше неизбежно. Никога дотогава не бях се любил на открито, особено пък посред бял ден. Да беше ме попитал някой, щях да отговоря, че за мен е немислимо, че ще се притеснявам прекалено от възможния позор да ни сварят така.
Макар и с щастливо изумление, мога да кажа, че без да забравям колко достъпна гледка бяхме за някой случаен минувач, изобщо не се смутих… сигурно и заради кипящата, заразителна жизненост на Маргрете.
Дотогава не бях и спал гол на трева. Май се унесохме за около час.
Когато се събудихме, Маргрете настоя да ме обръсне. Самият аз не бих се справил кой знае колко добре, защото нямах огледало пред себе си, но тя свърши работата бързо и сръчно. Стояхме до колене във водата, аз разтърквах пяна в дланите си и я добавях по бузите си при нужда.
— Готов си — одобри тя накрая и ме целуна. — Измий се… и не забравяй ушите! Ще ти донеса кърпата. Тоест, ризата.
Маргрете излезе на брега, а аз започнах да си плискам лицето.
— Алек…
— Не те чувам, твърде силно съм пуснал душа.
— Моля те, мили!
Изправих се, махнах капките от очите си и се огледах.
Всичките ни вещи бяха изчезнали. С изключение на моя бръснач.
ХVII
„Ето, отивам напред, но няма Го,
И назад, но не Го виждам,
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя;
Крие се надясно, и го не виждам.“