Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
„Колко съм непохватен — рече Фандорин в настаналата гробна тишина. — Колко пари потънаха! Сега нито Британия, нито Франция не ще могат да диктуват на света своята воля. Какво нещастие за цивилизацията. А бяха цели половин милиард рубли. Щяха да стигнат Русия да изплати докрай външния си д-дълг.“
След което се случи следното.
Мисис Клебер нададе странен свистящо-съскащ звук, от който ме полазиха мравки, грабна от масата ножа за плодове и с неописуема бързина се втурна към русина. Неочакваната атака го завари неподготвен. Тъпото сребърно острие разсече въздуха и се заби малко под ключицата на Фандорин, но мисля, не много дълбоко. Бялата риза на дипломата се обагри с кръв. Първата ми мисъл беше: „Все пак Бог съществува и Той наказва негодниците.“ Слисан, подлият византиец отскочи встрани, но разярената фурия не се задоволи с постигнатото и като стисна дръжката още по-здраво, отново вдигна ръка да нанесе удар.
И в този момент ни смая нашият японец, който не бе участвал в дискусията и изобщо дотогава се бе държал незабелязано. Той подскочи нагоре едва ли не до тавана, гръмогласно и гърлено кресна като орел и преди да е докоснал пода отново, с върха на обувката си удари мисис Клебер по китката! Подобен номер не бях виждал дори в италиански цирк!
Ножът отхвръкна встрани, японецът се приземи приклекнал, а мисис Клебер с изкривено лице заотстъпва назад, хванала с лявата ръка ударената си китка.
Но тя дори и не помисли да се откаже от кръвожадното си намерение! След като неволно се блъсна в салонния часовник (вече ви писах за това чудовище), тя изведнъж се преви одве и повдигна полата си. Бездруго бях стъписан от бързата смяна на събитията, но това беше вече прекалено! Видях (простете мила Емили, че ви го пиша) крака й с опънатия черен копринен чорап и дантелите на розовите й гащи. В следващия миг мисис Клебер отново се изправи и в лявата й ръка не знам откъде лъсна пистолет. Беше двуцевен, много малък, със седефена украса.
Не смея буквално да ви повторя какво каза тази личност на Фандорин, но Вие със сигурност не знаете подобни изрази. Общо взето, смисълът на думите и, много енергични и експресивни, се свеждаше до това, че за мръснишкия номер гнусният извратен тип (употребявам евфемизъм, защото мисис Клебер се изрази доста по-грубо) ще плати с живота си. „Но първо ще обезвредя тази отровна жълта гад!“ — извика бъдещата майка и като пристъпи напред, стреля в мистър Аоно. Той падна възнак и глухо застена.
Мисис Клебер пристъпи още веднъж и насочи пистолетчето си право в лицето на Фандорин. „Аз наистина стрелям безпогрешно — процеди тя. — И ще забия оловото точно между двете ти хубави очи.“
Русинът стоеше притиснал с ръка уголемяващото се червено петно на ризата. Не бих казал, че трепереше от страх, но беше блед.
Корабът се люшна по-силно — голяма вълна се блъсна в борда му, и аз видях как уродливото чудовище Биг Бен се навежда, навежда и… пада точно върху мисис Клебер! Глух удар на твърдото дърво в тила й и тази неукротима жена рухна по очи на пода, смазана от тежестта на дъбовата кула.
Всички се втурнаха към мистър Аоно, който лежеше с простреляна гръд. Беше в съзнание и се опитваше да стане, но доктор Труфо клекна до него и насила го накара да легне, като го натисна за раменете. Лекарят разряза дрехата, огледа отвора на раната и се намръщи.
„Нисто — тихо рече японецът през стиснатите си зъби. — Реко е засегнато, съвсем мъницко.“
„Ами куршумът? — с тревога попита Труфо. — Усещате ли го, колега? Къде е?“
„Струва ми се, курсумът е заседнар в дясната преска — отговори мистър Аоно и с хладнокръвие, от което останах възхитен, допълни: — Ряв дорен дяр. Сте трябва да пробиете костта откъм гърба. Много е трудно. Моря да ме извините за това неудобство.“
Тогава Фандорин изрече една загадъчна фраза. Наведен над ранения, той каза тихо: „Ето, Аоно-сан, мечтата ви се сбъдна, сега сте мой ондзин. За съжаление безплатните уроци по японски се отменят.“
Но мистър Аоно, изглежда, много добре разбра тази ала-баланица и разтегна побелелите си устни в слаба усмивка.
Когато моряците отнесоха бинтования японски джентълмен с носилка, докторът се захвана с мисис Клебер.
За наша най-голяма изненада дървената грамада не беше й строшила черепа, а й беше направила само цицина. Криво-ляво измъкнахме пострадалата престъпничка изпод лондонската забележителност и я пренесохме на стола.