Левиатан
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Балова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Левиатан». Краткое содержание книги:
Комисар Гош наблюдава внимателно тези пътници от първа класа, които по една или друга причина очевидно не притежават златни значки. Капитанът успява да организира нещата така, че заподозрените да се хранят в един салон — за да улесни работата на комисаря. Скоро става ясно, че всеки от тях има какво да крие — но дали тайните им имат връзка с „престъплението на века“? Какво свързва убийството на лорд Литълби и прислугата му с баснословните съкровища на раджата на Багдазар, наречен „Изумрудения раджа“? На прав път ли е комисарят Гош, или прекалената му самоувереност ще доведе до още убийства на борда на „Левиатан“?
До решението на тази блестяща криминална загадка може да достигне единствено Ераст Фандорин.
— Не е възможно! — вдигна ръка доктор Труфо. — Жена без медицинско образование и почти без никакъв опит за три минути да направи девет инжекции? Изключено.
— Първо, деветте заредени спринцовки е можело да се п-приготвят предварително. И второ… — Ераст с изящен жест взе от фруктиерата една ябълка и отряза парченце от нея. — Господин Рение не е имал опит със спринцовките, но Мари Санфон има. Недейте забравя, че тя е отрасла при винсентианките, сивите сестри. Доколкото ни е известно, този орден си поставя за цел да лекува бедните и монахините от ранна възраст се обучават да служат в болници, лечебници и приюти. Всички те са висококвалифицирани милосърдни сестри, а младата Мари, както знаем, е била една от най-добрите.
— Вярно, бях забравил. Прав сте! — лекарят гузно сведе глава. — Но продължавайте. Няма повече да ви прекъсвам.
— И тъй, Париж, улица „Грьонел“, вечерта на 15 март. В къщата на лорд Литълби идват д-двама души: млад мургав лекар и една милосърдна сестра с нахлупена над очите сива монашеска касинка. Лекарят представя д-документа с печата на кметството и настоява всички, които са вкъщи, незабавно да се съберат. Вероятно казва, че е късно, а има още много работа. Монахинята прави инжекциите — сръчно, бързо и безболезнено. Впоследствие патологоанатомът не откри по местата на убождането нито един х-хематом. Мари Санфон не е забравила уроците от своята богоугодна младост. Нататък е ясно, затова п-пропускам подробностите: слугите заспиват, престъпниците се качват на втория етаж, кратка схватка на Рение с домакина. Убийците не са забелязали, че в ръката на лорда е останала златната значка от „Левиатан“. Впоследствие вие, госпожо, е трябвало да дадете на съучастника си своята емблема — на вас ви е било по-лесно да отклоните подозренията, отколкото на първия помощник-капитан. Пък и п-предполагам, сте била по-уверена в себе си, отколкото в него.
Клариса, която до момента бе гледала Ераст като омагьосана, хвърли бегъл поглед към Рената. Тя го слушаше внимателно и на лицето й бе застинал израз на изненада и обида. Дори да беше Мари Санфон, засега с нищо не се беше издала.
— Започнах да подозирам и двама ви от д-деня, когато уж ви беше нападнал клетият африканец — поверително й съобщи разказвачът и отхапа от парченцето ябълка с белите си равни зъби. — Тук, разбира се, е виновен Рение, защото се паникьоса и избърза. Вие щяхте да измислите нещо по-хитро. Аз възстановявам нишката на събитията, но ако греша в подробностите, п-поправете ме. Нали?
Рената с покруса поклати глава и подпря с ръка кръглата си буза.
— Рение ви е изпратил до каютата. Имало е какво да си кажете, защото в показанията на вашия съучастник е посочено, че малко преди това шалът е изчезнал по мистериозен начин. Вие сте влезли вътре, видели сте огромния негър, който е ровел в нещата ви, и в първия миг вероятно сте се уплашили, ако изобщо чувството на страх ви е познато. Но в следващата секунда сърцето ви е трепнало от радост, защото сте забелязали заветния шал на шията на д-дивака. Всичко става ясно: претърсвайки каютата на Рение, избягалият роб си е харесал пъстрото парче плат и е решил да украси с него якия си врат. След вашия вик идва Рение, също вижда шала и понеже не успява да се овладее, грабва кортика… Налага се вие да изобретите историята с митичното нападение. Лягате на пода и стоварвате върху себе си т-тежкото, още топло тяло на убития. Сигурно никак не е било приятно, нали?
— Извинете, но това са чисти измислици! — разпалено възрази сър Реджиналд. — Разбира се, че негърът е нападнал мадам Клебер, то е явно! Пак си фантазирате, мосю руски дипломате!
— Ни най-малко — кротко отвърна Ераст и погледна баронета с печал или може би със съжаление. — Нали ви к-казах, че съм виждал роби от народността нданга и преди, когато бях в турски плен. Знаете ли защо на Изток толкова много ги ценят? Защото макар да притежават г-голяма сила и издръжливост, те се отличават с мек, незлоблив нрав и изобщо не са склонни към агресия. Това е племе на земеделци, а не на ловци, те никога с никого не са воювали. Нданга по никой начин не би могъл да нападне мадам Клебер дори от уплаха. Даже мосю Аоно се изненада, ч-че по нежната ви шия не са останали синини от пръстите на дивака. Не е ли странно?
Рената замислено сведе глава, сякаш също бе учудена от казуса.
— А сега да си спомним убийството на професор Суитчайлд. Тъкмо стана ясно, че индологът е близо до разгадката, и вие, госпожо, го помолихте да не бърза, да разказва подробно и от самото начало, а междувременно изпратихте своя съучастник уж за шала, а всъщност за да подготви убийството. Партньорът ви разбра без думи.