![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Рита Мей извади молитвеника от чантичката си.
- Кажете ми отново номерата - каза тя и написа в молитвеника: «Във връзка с Деидре Мейфеър».
Чак след като свърши, се сети да попита:
- Но, господин Лайтнър, кажете ми, как разбрахте за Деидре Мейфеър?
- Това е дълга история, мисис Лониган - отвърна той. - Може да се каже, че наблюдавам това семейство от години. Имам две картини от бащата на Деидре, Шон Лейси. Една от тях е на Анта. Той е онзи, който е бил убит на магистралата за Ню Йорк, преди Деидре да се роди.
- Убит на магистралата? Не знаех.
- Съмнявам се, че някой тук го знае - каза той. - Голям художник. Направил е красив портрет на Анта с прочутата смарагдова огърлица. Сдобих се с него чрез един прекупвач от Ню Йорк няколко години след като и двамата бяха вече мъртви. По онова време Деидре вероятно е била на десет години. Срещнах я чак когато отиде в колежа.
- Странно е, че бащата на Деидре е умрял на магистрала - каза Рита. - Точно това се случи и с приятеля на Деидре, онзи, за когото тя щеше да се жени. Знаехте ли това? Че излетял в реката с колата си, докато пътувал към Ню Орлиънс?
Стори и? се, че вижда известна промяна в изражението на англичанина, но не беше сигурна. Като че ли очите му се присвиха за секунда.
- Да, зная - каза той. Като че ли мислеше за нещо, което не искаше да сподели. После отново заговори: - Мисис Лониган, ще ми обещаете ли нещо?
- Какво е то, господин Лайтнър?
- Ако се случи нещо, нещо напълно неочаквано, и дъщерята от Калифорния си дойде у дома, моля, не се опитвайте да говорите с нея. Вместо това ми се обадете. Обадете ми се по всяко време на деня и нощта, и ви обещавам, че ще бъда тук с първия полет от Лондон.
- Искате да кажете, че не бива да и? казвам тези неща лично, така ли?
- Да - отвърна той. Изглеждаше напълно сериозен, докосна ръката и? за първи път, и то по много джентълменски и напълно приличен начин. - Не отивайте отново в онази къща, особено ако дъщерята е там. Обещавам ви, че ако не мога да дойда лично, ще изпратя някой друг, някой, който да изпълни онова, което желаем, някой достатъчно запознат с цялата история.
- О, това ще е голямо облекчение за мен - каза Рита. Тя със сигурност не искаше да говори с онова момиче, с онази непозната, и да се опитва да и? разказва всички тези неща. Но внезапно цялата тази история започна да я обърква. За първи път се зачуди кой беше този приятен мъж? Дали не бе сбъркала, като му се довери?
- Можете да ми се доверите, мисис Лониган - каза той, сякаш знаеше какво си мисли. - Моля, бъдете сигурна в това. Аз се срещнах с дъщерята на Деидре и знам, че тя е доста мълчалива - дори мога да кажа - неприветлива личност. Не е лесна за разговори, ако разбирате какво искам да кажа. Но мисля, че мога да и? обясня нещата.
Е, това напълно обясняваше всичко.
- Разбирам, господин Лайтнър.
Той я гледаше. Може би знаеше колко е объркана, колко странен и? изглежда целият този следобед, този разговор за проклятия и неща от този род, за мъртви хора и за странна стара огърлица.
- Да, те са много странни - рече той.
Рита се засмя.
- Сякаш ми четете мислите.
- Не се тревожете повече - каза той. - Ще се погрижа Роуан Мейфеър да узнае, че майка и? е не искала да се отказва от нея; ще узнае всичко, което искате да и? кажете. Дължа го на Деидре, не мислите ли? Ще ми се да съм бил тук, когато е имала нужда от мен.
Е, за Рита това беше повече от достатъчно.
Всяка неделя след това, в църквата, Рита отгръщаше молитвеника си на гърба и поглеждаше телефонния номер на мъжа от Лондон. И пак прочиташе онези думи: «Във връзка с Деидре Мейфеър». После казваше молитва за Деидре и не изглеждаше нередно, че това е молитва за мъртвите, изглеждаше съвсем на място.
- Нека вечната светлина грее над нея, Господи, и нека тя почива в мир. Амин.
Бяха минали повече от дванайсет години, откакто Деидре зае мястото си на верандата, повече от година след идването на англичанина - и те вече говореха да я изпратят отново в болница. Тя беше собственик на къщата, която се рушеше в онази тъжна, обрасла с бурени градина, а те смятаха да я изпратят в лудница.
Може би Рита трябваше да се обади на мъжа. Може би трябваше да му каже. Просто не знаеше.
- Най-добре ще е да я изпратят в клиника - каза Джери - преди госпожица Карл да е остаряла твърде много, за да вземе решение. Истината е, скъпа, мразя да го казвам - но Деидре се влошава много бързо. Казват, че умира.
Умира.
Тя изчака Джери да отиде на работа. После се обади. Знаеше, че това ще се отрази на сметката и вероятно накрая щеше да разкаже всичко на Джери. Но това нямаше значение. В момента беше важно само операторът да разбере, че тя иска да се обади на номер отвъд океана.