Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— Това бе доста засукано за мен, Чарли.
— Означава следното. Какво общо има това, че й нахлупих една торта на главата преди пет години, с това, че миналата седмица някой я намушка с нож? Обзалагам се, че ако се върнете още няколко години назад, няма начин да не откриете още някой арестуван за това, че я е дърпал за косата. Ще го привикате ли за разпит?
— Искаш да кажеш, че си се държал като инфантил? Да, и на мен ми изглежда така. Но инфантилното поведение у един мъж на средна възраст може да има и друго име, Чарли.
— Което е?
— Е, не, ти си играеш с думите, ти ми кажи.
Пен си довърши питието и каза:
— Добре де, глупаво постъпих, просто трябваше да не обръщам внимание на писанията й, но бях отишъл в Лийдс да обядвам с един представител на издателя, бях обърнал някоя и друга чашка и изведнъж сервитьора мина с количката сладкиши край мен и като видях тая торта, идеята тогава ми се стори добра.
— А след това? Не мога да си представя, че сте станали неразделни приятели.
По устните на Пен пробяга лукава усмивка.
— Странно, че го казвате. Дадох си сметка какъв глупак съм бил, затова след това й изпратих голяма бутилка шампанско с бележка: „Съжалявам, надявам се да се целунем и да се оправим.“ На другия ден тя цъфна у нас с бутилката. Отначало си помислих, че я носи да ми каже да си я набутам отзад, но тя се усмихна сладко и каза: „Здравейте, господин Пен. Дойдох да се целунем и да се оправим.“
— И?
— Целунахме се, отворихме бутилката, изпихме я и след това… ами… оправихме се.
Далзийл впери в него смаян поглед.
— Искаш да кажеш, че го направихте?
— Само веднъж. Този път — отвърна Пен със съжаление в гласа. — Но това бетонира всяка дружба и след това бяхме в чудесни отношения. Което е било, както по-късно разбрах, и единствената цел на занятието. Такава си беше нашата Джакс — винаги нагоре и винаги напред. Виждахме се отвреме-навреме, тя след това се премести от онзи лъскав парцал Газет и веднъж ми каза: „За едно амбициозно момиче е много по-важно да си създава приятели, отколкото врагове. Не трябва да се плашиш от това да си създаваш врагове, но не трябва да го правиш без да е необходимо, в противен случай някой ден ще се окажеш с коса, пълна с крем и глазура.“
— Или с нож в сърцето — добави Далзийл.
— Да, и това също. Не, ние запушихме всички дупки в оградата и тя дори започна да пише хубави неща за книгите ми. Ако си гледал последното й предаване, сигурно си видял интервюто с мен.
— Да, само цветя и рози. Тия неща, дето ги приказвахте, да си на две места едновременно, ми дойдоха малко нанагорно, но…
— Пак ли се правиш на дръвник, Анди? Ще ти пратя екземпляр от книгата ми за Хайне като я довърша. Там има цяла глава, посветена на неговите doppelgänger поеми. Мисля, че би придала на романите ми известна доза мистика.
— Повече разбирам от doppel28 — уискита — каза Далзийл, — но доколкото разбрах, ако се сблъскаш с едно от тия неща, умираш.
— Всички умираме — отвърна Пен. — Според мен, ние непрекъснато се сблъскваме с нашите. Номерът е doppelgänger да ги разпознаеш. Да се върнем пак на Джакс. Аз наистина я харесвах, Анди и ми стана много мъчно, когато разбрах какво се е случило. Надявам се да имаш някоя по добра идея от тази, която те доведе до мен, щото ако нямаш, значи си вехтошар, а аз наистина искам да видя как ще пипнеш копелето, дето я е убило… Ето, момко. Направи ми услуга, изприпкай до бара и ни донеси по още едно питие.
Той побутна една петдесетпаундова банкнота към Боулър, който вдигна въпросителен поглед към Далзийл.
— Господин Боулър е мой детектив констъбъл, а не твое момче за всичко — назидателно изрече Дебелака. После издърпа банкнотата изпод ръката на Пен и добави: — Но ние сме тук да служим на обществото, така че отивай, момко. Пак същото и може би ще позволя на издателите на господин Пен да ме черпят един чейзър29. ХП.
— Хюлит Пакард? — попита го озадачено Боулър.
— Хайланд Парк, по дяволите — изпъшка отчаян Далзийл.
— Нов, а? — каза Пен, когато детектив констъбъла си запроправя път към бара.
— Чисто нов. Още е на изпитателен срок. Та така, Чарли, разлайваш кучетата насам-натам, а от другата седмица почват и телевизионните ти серии. Добре се справяш.
28
Doppel (немски) — двоен — Б.пр.
29
Съвсем малко по количество алкохолно питие, предназначено да прогони вкуса от главното питие. Сервира се обикновено безплатно след изпиване на по-голямо количество от основното питие. — Б.пр.