Скитникът евреин

Гърбавото — така ще я наричаме и ние занапред — бе родена в къщата, където жената на Дагоберт живееше от двадесет и няколко родини. Можеше да се каже, че това момиче бе отгледано заедно с Агрикол и Гавриил. Има сиромаси, орисани да бъдат нещастни. Майката на Гърбавото — Перина Соливо, беше вдовица на един дребен разорил се търговец. Тя имаше още една много красива дъщеря, на която посвещаваше цялата си необуздана нежност, а към онеправданото от природата момиче изпитваше само презрение и жестокост. Клетницата идваше да се оплаква на Франциска, която я утешаваше и насърчаваше, разговаряше с нея по цяла вечер, учеше я да чете и да шие.

Агрикол и Гавриил не подражаваха на другите деца, които непрестанно се присмиваха, закачаха и дори често биеха малкото, гърбаво момиче. Поучени от примера на милостивата си майка, те я обичаха, закриляха и защитаваха.

Тя беше на петнадесет години, а сестра й на седемнадесет, когато майка им умря и ги остави в страшна мизерия. Цефиза беше умна, пъргава, способна, но за разлика от сестра си бе от онези живи, шумни и весели натури, в които животът кипи и които имат нужда от въздух, от движения и от удоволствия. Беше добро момиче, но безразсъдно разглезено от майка си. Цефиза послуша мъдрите съвети на Франциска, примири се с положението си, прибра се, научи се да пише и работи като сестра си цяла година. Но тя не успя дълго да противостои на жестоките лишения, които я караха да търпи студ, а най-вече глад. Младата, хубава огнена Цефиза бе заобиколена от доста примамки и богати дарове. Богати според нейните разбирания, защото те биха й стигнали колкото да яде, когато е гладна, да не мръзне, да бъде чисто облечена и да не работи по петнадесет часа на ден в една тъмна, смрадлива дупка. Накрая Цефиза се вслуша в „желанието“ на един адвокатски писар, който след известно време я изостави. Тогава тя се запозна с един търговски писар, когото напусна по примера на първия си приятел и се захвана с някакъв агент на търговска къща, след което напусна и него заради други любовници. С една дума, след множество напускания и изневери за една-две години Цефиза се превърна в идол на маса ученици и писари и придоби такава слава в увеселенията из предградията с решителния си характер, с наистина оригиналния си ум и с неуморната си енергичност за всякакви удоволствия, а най-вече с необуздания си, шумен нрав, че единодушно я нарекоха Вакханалната царица, а тя по всички линии се показа достойна за това разюздано царство.