Кръвни братя
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954–26–0732–8
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Кръвни братя». Краткое содержание книги:
Тази легенда привлича в Хокинс Холоу журналистката и писателка Куин Блек, която се надява да посвети новата си книга на зловещите събития. Едва февруари е, но Кейлеб Хокинс, потомък на основателите на града, вече е усетил надигащото се зло. Въпреки че не може да забрави началото на преживяния ужас в горите преди двадесет и една години, той съзнава, че досега знаменията за надигащото се зло никога не са били толкова ясни. Кал ще се нуждае от помощта на своите най-добри приятели — Фокс и Гейдж, — а поради необяснима причина, и от помощта на Куин. Тя също вижда злото, което повечето местни хора не могат да видят, и се чувства свързана с града… и с Кал. Когато зимата отмине и настъпи пролет, Кал и Куин ще се освободят от задръжките си и ще се предадат на неустоимото желание. Ще положат крайъгълния камък на група мъже и жени, свързани от съдбата, страстта и борбата срещу онова, което се задава от мрака…
— Не си се издокарала така, за да отскочиш до пазара.
— Много си умен. Трябва да свърша това-онова, после имам среща с приятелка за обяд. Джоан Бари.
„Майката на Фокс“, помисли си Кал и само кимна.
— И друг път сме обядвали заедно, но вчера ми се обади с изрично настояване да се видим днес. Притеснена е. Аз също. Затова наминах да те попитам дали има нещо, което трябва да зная, нещо, което искаш да ми кажеш, преди да се срещна с нея.
— Нещата са под контрол, доколкото мога да ги овладея, мамо. Все още нямам отговори. Само нови въпроси, но мисля, че и това е напредък. Всъщност има един, който ще те помоля да зададеш на майката на Фокс вместо мен.
— Добре.
— Помоли я да провери дали в рода й е имало някой Хокинс.
— Мислиш, че е възможно да сме роднини? Това би ли помогнало с нещо?
— Няма да е излишно да узнаем.
— Тогава ще я попитам. А сега ти ми отговори на един въпрос. Добре ли си? „Да“ или „не“ е достатъчно.
— Да.
— Е, чудесно. — Франи стана. — Имам един куп задачи, преди да се видя с Джо. — Тя тръгна към вратата, съвсем тихо изруга под носа си и се обърна. — Опитах се да сдържа любопитството си, но този път нямам воля. Колко са сериозни нещата между теб и Куин Блек?
— Моля?
— Кейлъб Джеймс Хокинс, не се прави на ударен.
Кал щеше да се засмее, но условната му реакция при този тон бе само да свие рамене.
— Не знам точния отговор. И не съм сигурен дали е разумно да стават сериозни, когато положението е толкова напечено. Когато толкова много е заложено на карта.
— Какъв по-подходящ момент да намеря? — отвърна Франи. — Моят винаги трезвомислещ Кал. — Сложи ръка на дръжката на вратата и му се усмихна. — А, относно тези модерни системи за отчитане на резултати… Напомни на баща си колко трудно му беше да убеди своя баща за прожекционните табла преди около тридесет и пет години.
— Ще го имам предвид.
Когато остана сам, Кал разпечата информацията за автоматичните системи, инсталирането и поддръжката им и изключи компютъра, за да слезе и нагледа касата, бара и пистите при игрите от сутрешната лига.
Ароматите от бара му напомниха, че е пропуснал закуската, и той грабна топла хрупкава питка и кока-кола, преди да се отправи обратно към офиса си.
Въоръжен така, реши, че всичко върви гладко и може да си позволи кратка предобедна почивка. Искаше да се порови малко по-дълбоко за Ан Хокинс.
Беше му се явила два пъти за три дни. И двата пъти, спомни си Кал, появата й бе предупреждение. Беше я виждал и по-рано, но само насън. Искаше я в сънищата си, призна той, или пък Джайлс Дент я искаше, действайки чрез него.
Тези случки бяха различни, както и чувствата му.
Все пак не това бе важното, не това бе смисълът, напомни си той, докато дъвчеше първата хапка от закуската.
Вярваше на инстинкта на Куин за дневниците. Някъде, по някое време бе имало и други. Вероятно в старата библиотека. Бе решил на всяка цена да влезе и претършува сградата сантиметър по сантиметър. Ако по някакъв начин се бяха озовали в новата, пъхнати някъде или затрупани в хранилището, търсенето щеше да се превърне в истински кошмар.
Но искаше да узнае нещо повече за Ан, което би му помогнало да достигне до отговорите.
Къде бе прекарала близо две години? Цялата информация, всички разкази, които бе чувал и чел, сочеха, че е изчезнала в нощта на пожара в откритата местност и се е върнала в Холоу чак когато синовете й са били почти двегодишни.
— Къде си отишла, Ан?
Къде би могла да отиде жена, бременна с тризнаци, последните седмици преди раждането им? Навярно пътуването бе изключително трудно за сама жена, дори без да е натежала от бременност.
Със сигурност бе имало други селища, но доколкото си спомняше, не толкова близо, че жена в нейното състояние да стигне пеша или дори на кон. Логично бе да се е приютила или да е намерила подслон при някого в околността.
Кой би приел в дома си млада, неомъжена жена? Първото му предположение бе за роднина.
Или приятелка, или пък някоя състрадателна стара вдовица, но би заложил на близка роднина.
— Това е първото място, където отива човек, когато е в беда, нали?
Трудно можеше да намери подробности за Ан Хокинс, но имаше изобилие от сведения за баща й, основателя на Холоу.
Беше ги чел, разбира се. Беше ги проучил подробно, но никога от тази гледна точка. Сега извика цялата информация за Джеймс Хокинс, която бе свалил на служебния си компютър.