Деветдесет и трета година
- Автор: Гюго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:
Гуж-льо-Брюан, човек повече боец, отколкото воин, беше по-способен да заколи цяло племе, отколкото да опази един град. Все пак той постави стражи.
На свечеряване, когато се завръщаше в Дол след огледа на мястото за разполагане на батареята, маркиз дьо Лантенак изведнъж чу оръдейна стрелба. И се вгледа. Червен дим се издигаше над главната улица. Имаше някаква изненада, внезапно нападение, щурм; в града се водеше бой.
Макар че трудно се учудваше, той бе изумен. Не бе очаквал подобно нещо. Кой ли ги бе нападнал? Явно не беше Говен. Не се атакува при съотношение едно към четири. Не беше ли Лешел? Но в такъв случай какъв усилен поход! За Лешел беше невероятно, за Говен — невъзможно.
Лантенак пришпори коня си; по пътя срещна бегълци от града, разпита ги, но те бяха полудели от страх и крещяха: „Сините! Сините!“ А когато стигна, положението беше лошо.
Ето какво се бе случило.
III
Малки армии и големи битки
Когато стигна в Дол, селяните се бяха разпръснали, това ние вече знаем, и всеки правеше каквото си иска — обикновено явление, когато „на началника си се подчиняваш от приятелство“, както казват вандейците. Особен род подчинение, което създава герои, но не и войници. Бяха струпали артилерията заедно с другия багаж под сводовете на старите хали, а те, изморени, след като бяха пили, яли и се молили, безразборно бяха легнали да спят по главната улица, която беше повече задръстена, отколкото охранявана. Тъй като нощта се бе спуснала, повечето от хората заспаха, сложили глави върху торбите си, а до някои от тях лежаха и жените им, защото много често селянките следваха мъжете си; във Вандея бременните жени се използуваха за шпионаж. Беше топла юлска нощ; съзвездията блестяха в дълбоката тъмна синевина на небето. Целият този бивак, който приличаше повече на спрял се да почине керван, отколкото на военен лагер, бе започнал спокойно да спи. Изведнъж в дрезгавината тия, които още не бяха затворили очи, забелязаха три насочени оръдия в началото на главната улица.
Беше Говен. Изненадал стражите, той бе влязъл в града и заел с колоната си предната част на улицата.
Един селянин се надигна, извика „Кой е там?“ и гръмна с пушката си; отвърна му оръдеен изстрел. После започна яростна престрелка. Цялата заспала тълпа се надигна изведнъж. Жестоко стряскане. Да заспиш под звездите и да се събудиш под картеча.
Първият миг бе ужасен. Нищо по-трагично от раздвижването на поразена от мълния тълпа. Всеки грабна оръжието си. Започнаха да викат, да тичат, мнозина падаха. Внезапно нападнатите не знаеха какво да правят, стреляха се един друг. Изплашени хора излизаха от къщите, връщаха се, после пак изнизаха и се лутаха изумени в бъркотията. Роднини се търсеха. Зловеща схватка, в която имаше жени и деца. Свистящи куршуми бляскаха в тъмнината. Пушечни гърмежи от всички тъмни ъгли. Навсякъде дим и врява. Настъпи объркване при фургоните и в обоза. Конете цвилеха. Тия, които се движеха, стъпваха върху ранени. От земята се носеха ридания. Едни хора бяха ужасени, други вцепенени. Войниците и офицерите взаимно се търсеха. И наред с всичко това мрачно равнодушие. Една жена кърмеше новороденото си, седнала до една стена, на която се бе облегнал съпругът й със счупен крак, който, докато изтичаше кръвта му, спокойно пълнеше пушката си, стреляше напосоки пред себе си и сееше смърт в тъмнината. Хора, легнали по корем, стреляха през колелата на каруците. От време на време се чуваха ужасни крясъци. Тътнежът на оръдията заглушаваше всичко. Беше страшно.
Шумотевицата наподобяваше сеч на дървета, всички падаха едни върху други. Говен стреляше от засада, като се мереше добре и понасяше малко загуби.
Все пак селяните, които се държаха храбро в суматохата, успяха да се организират за отбрана; те се оттеглиха в халите — просторен, мрачен редут, гора от каменни колони. Тук се окопитиха, окуражаваше ги всичко, което наподобяваше гора. Иманус се стараеше колкото се може по-добре да замести отсъствуващия Лантенак. Вандейците имаха оръдия, но не ги използуваха за голямо учудване на Говен; причината бе, че артилерийските офицери бяха отишли с маркиза на разузнаване до Мон-Дол, а селяните не знаеха как да действуват с оръдията; обаче те обсипваха с куршуми сините, които ги обстрелваха с оръдейни залпове. На картеча отвръщаха с пушечна стрелба. Сега те се бяха добре укрепили. Струпали каруците, гальотите, целия обоз, всички бъчви от стария пазар, те бяха изградили висока барикада с отвори за карабините им. През тия дупки стрелбата им беше смъртоносна. Всичко това се извърши бързо. За четвърт час халите станаха непревземаем фронт.