Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:

Бившият сержант от морската пехота Нейт „Призрака“ Уелър запазва непоклатим самоконтрол винаги и във всяка ситуация, което го прави дяволски добър снайперист. По същия начин държи под контрол и чувствата си към Али Морган — сладката, сексапилна сестра на най-добрия си приятел… За Али няма нищо по-секси от Нейт Уелър, яхнал своя поръчков Харли, или от опасния поглед в очите му, когато му казва, че е станала мишена на престъпна организация. С Нейт животът й е във възможно най-способните ръце, но сърцето й… Е, това е съвсем друга история.
1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 118
Перейти на страницу:

— Не. — Нейт поклати глава, следейки с поглед как приближава, също както кобра гледа мангуста.

— Защо?

— Защо какво? — О, Нейт знаеше какво го пита, но отчаяно търсеше начин да забави отговора си, тъй като не успяваше да измисли правдоподобно извинение за…

— Защо не искаш да правиш любов с мен?

Ъъъ. Мда. Това беше въпросът, на който не можеше да си наложи да отговори, тъй като Али не беше от онези жени, с които да прекара една нощ на удоволствия и после да изчезне. А и дума не можеше да става да й предложи нещо повече, защото тогава щеше да бъде принуден да й признае, че е убил брат й и я е излъгал за онова, което… не, това просто нямаше да се случи.

— Ъъъ…

— Защото е очевидно, че тялото ти е напълно съгласно с идеята. И ти самият призна, че ме харесваш. — Али стоеше пред него, толкова близо, че можеше да долови финия аромат на орлови нокти от шампоана, дори след дългия ден, прекаран върху седалката на мотора. — Аз те харесвам…

Младият мъж я погледна изненадано.

Али поклати глава и се засмя и всичко, за което Нейт можеше да мисли, беше: Човече, тя изглежда абсолютно зашеметяващо с тази диво разбъркана коса.

— Е, през по-голяма част от времето те харесвам. Но през останалото — не знам дали искам да те удуша, или да те целуна. И в това е целият ми проблем, разбираш ли? Работата е там, че дори когато ме подлудяваш, продължавам да си мисля, че може би искам да те целуна. Така че — тя направи кратък безпомощен жест с ръце, — защо, защо да не се отдадем на страстта си?

Внезапно във въздуха се разнесе някакво жужене. То облиза кожата му като с електрически език и го накара да настръхне целия.

— Ъъъ…

— И ако го правиш само от лоялност към Григ, защото смяташ, че дължиш на мен — малката му сестричка — повече от една нощ, не си прав.

Моля? Какво? Тя наистина ли каза една нощ?

— Познавам твоя тип — продължи Али с изкусителна усмивка. — По дяволите, та аз израснах с един, който беше точно от твоя тип. Чукай и бягай, нали така?

— Али…

О, Господи! Тя пристъпи още по-близо и застана между краката му, щръкналите й малки гърди се озоваха точно пред него. В лицето му. Какво се канеше да каже? Нещо. Нещо важно, но дори и животът му да зависеше от това, не можеше да си спомни какво.

— Нейт — прошепна тя и зарови пръсти в косата му.

По гръбнака му се втурнаха тръпки от възбуда.

— Ммм? — попита, хипнотизиран от невероятната гледка пред очите си и от усещането как тя го докосва… съзнателно.

Али отново се засмя. Това беше смехът на морска нимфа — гърлен, секси и дяволски неустоим. Мъжът несъзнателно протегна дясната си ръка, сложи я отзад на бедрото й и я придърпа напред, докато зарови нос в сладката, ароматна долчинка между прелестните й гърди.

— Ти каза името ми — отвърна тя и покри дланта му върху бедрото си със своята. После започна да я бута нагоре, все по-високо и по-високо, докато шепата му обхвана твърдото й дупе. Велики Боже! — И в отговор аз казах твоето — обясни му със снизходителен тон.

Какво? За какво бърбореше тя? Беше невъзможно да разбере нещо, когато меките й гърди се гушеха в бузите му, а коварното ухание на орлови нокти замъгляваше съзнанието му. Това трябваше да спре. Тя може и да говореше за една нощ, но не го мислеше. Или…?

С неохотата на гладен човек, който трябва да се отдалечи от безплатен бюфет с неограничена консумация, Нейт отдръпна ръката си и се изправи, принуждавайки младата жена да отстъпи крачка назад. Тя го погледна въпросително, след това го дари с лека, многозначителна усмивка. Същата, с която жените се усмихваха от столетия, и която Да Винчи е увековечил в Мона Лиза.

Беше загазил.

И точно тогава тя пристъпи напред, повдигна се на пръсти и обви ръце около врата му.

О, човече! По-добре да бе останал седнал, защото сега Али се притискаше по цялата дължина на тялото му, а това беше прекрасно, объркващо и дяволски опасно. Всички причини, заради които трябваше да се съпротивлява, постепенно изчезнаха от съзнанието му. Това бяха важни причини, нали? Беше сигурен, че са, но не успя да си ги спомни, тъй като тя хвана ушите му и го дръпна надолу, за да го целуне.

Причини… Важни причини…

1 ... 81 82 83 84 85 86 87 88 89 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)