Ад на колела
- Автор: Уокър Джули Ан
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Ад на колела». Краткое содержание книги:
— Добре. — Али отвори кафявото шише с кислородна вода и го изля в бялата бутилка, която имаше дълъг, тесен и неприятно изглеждащ накрайник.
— Сега вкарай накрайника в раната и стисни силно бутилката.
Тя затвори очи, въздъхна тихо, пъхна накрайника в кървавата дупка и стисна. Кислородната вода преля от дупката в гърба му като съскаше и кипеше, сякаш беше ядосана на разкъсаната плът. Когато младата жена погледна над рамото му, видя същата розово-червена пяна да се стича надолу по гърдите му.
О, Боже!
— Ох!
— Всичко е наред, сладурче. Почини си малко, ако искаш.
— Не. Добре съм. — Не беше сигурна, че няма да повърне отново, но… както и да е.
— Чудесно. Сега вземи опаковката с кръвоспиращия препарат, отвори я и поръси в раната, отпред и отзад.
Господин Стоик не можеше да я заблуди. Промиването на направената от куршума проходна рана сигурно болеше безумно много, но с изключение на една капка пот, която се стичаше по слепоочието му, Нейт не показваше никакви признаци, че е усетил „малкото неудобство“.
Али преглътна изгарящия възел от стомашна киселина, надигнала се в гърлото й, грабна пакета с коагулант и го отвори. Раната, която преди почистването сълзеше, сега кървеше сериозно.
— Лекарството действа само ако се постави директно върху разкъсаните кръвоносни съдове, затова не се притеснявай. Направи така, че да поставиш праха точно там — инструктира я той, като се наведе леко напред, за да й предостави повече място за работа.
Тя изсипа в шепата си от препарата и го притисна в разпенената рана толкова бързо, колкото можеше. Невероятно, но кръвта, стичаща се по гърба му, пресъхна на мига.
Хмм, това е вълшебен прах!
— Добре. Сега отпред.
Нейт се завъртя върху капака на тоалетната и се облегна на казанчето. Раната отпред беше с чисти краища, но от нея все още се стичаше плътна струйка кръв. Али обкрачи краката му, наведе се и повтори процедурата.
Кървенето отново спря незабавно и кръвта изсъхна много по-бързо, отколкото плужек, поръсен със сол. Пфу, отвратително. Сякаш ситуацията не беше достатъчно обезпокоителна, та трябваше да мисли и за такива неща.
— Много добре, сладурче. — Гласът му беше дрезгав.
Али погледна надолу, очаквайки да види лицето му, изкривено от болка, но лудият мъж беше зает да зяпа цепката между гърдите й, разкрита от зейналото деколте на блузката й.
Наистина ли? Зяпаше циците й? За какво ли си мислеше? В главата й се въртяха огнестрелни рани, кръв и плужеци, а той си мисли за цици?!
— Вие, мъжете — изръмжа с отвращение, докато се отдръпваше назад и пристъпваше към мивката и струпаните там кърпи — наистина имате само няколко мозъчни клетки, нали?
— Да. — Той се засмя. Звукът бе дълбок и интимен, напълно чужд за ушите й. — Но те са напълно ангажирани.
— Пфу!
Намокри две кърпи с топла вода и завъртя пръст във въздуха, с което му показа, че трябва отново да се обърне към ваната. После пусна едната през рамото в скута му.
— Почисти се отпред. Аз ще избърша гърба ти.
— Разбрано.
Колкото може по-внимателно, тя почисти кръвта от широкия му гръб. За съжаление, на места лепкавата течност беше засъхнала и се налагаше да търка малко по-силно.
— Съжалявам — каза, когато мъжът изсумтя.
— Недей — изсъска той, като за първи път й позволи да разбере колко много го боли. — Това трябваше да бъде направено.
Да, точно така, и удивително — беше го направила, без да й се доповръща. Със сигурност това беше ден, пълен с изненади. От друга страна, стомахът й беше съвсем празен, така че в него нямаше нищо за изхвърляне.
След като тялото му бе напълно почистено, младата жена взе кървавите кърпи и ги изхвърли в кошчето. Колкото и да се перяха, те никога повече нямаше да бъдат достатъчно чисти, за да се използват отново, но тя не вярваше, че персоналът на „Хепи Ейкърс“ няма да опита да го направи. После отвори два пакета със самозалепваща се марля и сложи превръзки върху всяка една от раните.
— Така — каза Али и потри ръце. — Готово.
— Справи се добре.
Тя завъртя очи, пристъпи към мивката и изстиска паста за зъби върху малката по размер четка, пригодена за пътуване, която бе взела от комплекта за първа помощ.
— Справих се направо страхотно. Само дето трябваше веднъж… ъъъ, два пъти да повърна. — Младият мъж й намигна и тя застина с отворена уста и четка на половината път към нея. — Кой си ти и какво направи с вечно намръщения и навъсен Нейтън Уелър?