Белегът на Мегън

— Казах, че ще я попитам. — Той се облегна на къщата и се взря в нощта. — Не можеш да кажеш на една жена просто така да не прави нищо, Джонас — изсумтя Брейдън. — Тя ще ти отреже топките и ще ти ги хвърли в лицето.

Поклати глава при тази мисъл. Мегън го докарваше до лудост, възбуждаше го толкова силно, че той щеше да умре, ако тя не го стопли. Бог да му е на помощ, тя стопляше всяко ъгълче на душата му и той дори не го бе осъзнал, докато онзи шибан Райдър не бе полетял и копелетата с мотоциклетите не бяха открили огън по беззащитния автомобил.

Беше се хвърлил към първото копеле, счупвайки врата му, преди да скочи към второто. Ярост кипеше в кръвта му, червена мъгла от гняв, различен от всичко, което някога бе изпитвал, се обви около него.

Докато убиваше втория, Мегън се бе измъкнала от проклетия Райдър и гледаше към него замаяна. Олюляваше се на краката си, но беше жива. А той я бе ухапал.

Брейдън поклати глава объркано, когато си спомни първичния импулс. Той се бе надигнал от вътрешностите му, бе преминал през тялото му и Брейдън бе действал. Без мисъл, без разкаяние, единственият му инстинкт бе да впие зъбите си в уязвимата плът на рамото й, а жлезите на езика му да излеят гъстия си хормон в раната.

— Какво знаеш за чифтосването, Джонас? — Той трябваше да се бори да остане спокоен, макар и спокойствието невинаги да бе лесно за постигане, без значение на ситуацията. — Защо, по дяволите, продължавам да я хапя?

— Ела в Убежището и ще го обсъдим — предложи Джонас равно.

Безочливото изнудване накара Брейдън да му хвърли студен поглед. Джонас беше едно манипулативно копеле, нямаше никакво съмнение в това. Но Брейдън нямаше намерение да му позволи да манипулира Мегън.

— Ние никога не сме се борили, Джонас — каза тихо и замислено. — Сблъсквали сме се един или два пъти, но никога не сме се карали наистина. Не го предизвиквай сега.

Напрежението се сгъсти между тях. Джонас бе негов началник. През по-голяма част от времето, Брейдън си вършеше работата и обикновено се съгласяваше с него за това как трябва да бъде свършено нещо. Досега.

— Кажи ми какво става, човече. — Тътнещото ръмжене в гърлото му бе нещо, което той изглежда вече правеше често.

Нещо, което бе правил рядко преди. Мегън не му оказваше добро влияние.

— И ми кажи веднага.

Джонас въздъхна тежко.

— Не сме сигурни, Брейдън. Прекалено много неща все още не са ни известни. Ухапването по рамото освобождава хормона в тялото на половинката по-бързо. Не знаем много, за момента това е всичко. Но учените на Съвета също го знаят. Умират да сложат ръце върху някоя половинка на Порода. И ще го направят, рано или късно.