Белегът на Мегън
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #7
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Белегът на Мегън». Краткое содержание книги:
Брейдън Арнес, арогантна Лъвска порода, е изпратен да открие двете Породи, но открива Мегън. Двамата трябва да работят в екип, за да разкрият убийците и кой и защо иска смъртта на Мегън. Ще успее ли Мегън да запази връзката, зародила се между нея и Брейдън, да се изправи пред миналото си и да овладее способностите си?
Още един рев разцепи въздуха, докато един хеликоптер се приближаваше с равномерен звук, завихряйки прах и мръсотия. Най-сетне откри Брейдън.
Очите й се разшириха. Той беше окървавен, ризата се разкъса на гърба му, когато се вкопчи в другия мотоциклетист. Не че имаше много борба. Докато Мегън гледаше изумено, Породата скочи, завъртя се във въздуха и едната му ръка се обви около врата на нападателя, а дланта на другата улови главата му. Едно бързо движение и мъжът беше мъртъв, преди Брейдън да се приземи на крака.
Главата му се отметна назад, устните му се разтвориха и още един рев изпълни въздуха. Острите му резци проблеснаха на слънчевата светлина.
Мегън се бореше да се изправи на крака, когато Брейдън сведе глава и погледът му я намери автоматично. Златистите ириси блестяха на фона на загорялото му лице, дивото му изражение се вряза в съзнанието й, докато се взираше в него, наблюдавайки го как започва да пристъпва бавно към нея.
Опасен. Примитивен. Приближи се към нея, пот, кръв и прах блестяха по голите му гърди, косата му се развяваше около него, а мускулите му бяха стегнати и изопнати до крайност.
Когато стигна до нея, не я дръпна към себе си. Ръцете му докоснаха раменете й леко, движеха се по нея проучващо, докато тя се олюляваше пред него. Секунда по-късно, очевидно успокоен, че е невредима, той я придърпа в ръцете си, сведе глава към рамото й и я ухапа.
Кучи син. Това хапане трябваше да спре.
Бореше се в прегръдките му, неясно осъзнавайки бръмченето на високите гласове зад нея. Ланс крещеше към баща й, първият спор, който някога бе чувала между тях.
В ухото й звучеше ръмжене, диво и прекалено примитивно.
— Пусни ме, ти ръмжащ, острозъб кучи син! — озъби се тя, когато Брейдън най-сетне надигна глава. Една капка кръв — нейната кръв — обагряше устните му.
Адреналинът бушуваше в тялото й, възбудата от това, че бяха оцелели, триумф, успех и огромно вълнение.
И точно сега той трябваше да демонстрира собственическите си чувства над половинката си. Тя не мислеше така.
Преди дори да осъзнае мисълта, ръката й се изтегли назад, пръстите й се свиха в юмрук и замахна към лицето му. Брейдън се дръпна назад, но не достатъчно бързо. Юмрукът й уцели окото му, не толкова силно, колкото можеше да бъде — в края на краищата, тя току-що бе катастрофирала с един Рейндж Райдър, което не бе точно детска игра. Но достатъчно силно, за да знае, че ще остави синина.
— Неандерталец — каза остро Мегън, докато той се взираше в нея изненадано. — Дръж вампирските си зъби далеч от шибания ми врат, преди да съм ти ги избила.
Младата жена издърпа ризата върху рамото си. За да бъдем честни, беше я ухапал там, а не по врата. Но тя не беше в настроение да бъде честна. Огледа се наоколо, намръщеният й поглед попадна върху двамата мъртви мотоциклетисти.
Подпирайки ръце на кръста си, Мегън пренебрегна скептичните мъжки изражения около себе си и се озъби яростно:
— Не можа да оставиш дори един за мен, нали, мъркащо момче? Поне един. Прекалено много ли искам?
Брейдън пое дъх — бавно и спокойно, след което кимна.
— Да, сладкишче. В този случай, един би бил твърде много. Смятай се за късметлийка, че ти позволих да караш. Обещавам, че това ще е последният път — ако изражението му означаваше нещо, за него пътуването е било също толкова лудо, колкото и за нея.
В очите му блестеше веселие със същата сила, с каквато пулсираше в нейните вени.
Мегън се усмихна — една бавна, широка усмивка изви устните й, преди погледът й да обхване останалите мъже, стоящи мълчаливо.
— Днес е един добър ден — кимна тя със смях. — Да. Дяволски добър. Сега, къде е онзи шибан Dragoon…
Шестнадесета глава
Мегън беше като онова проклето зайче, което Брейдън бе виждал по старите филми, които бяха привикнали да гледат в лабораторията. Как се наричаше?
Малкото розово същество с барабана? Нещо свързано с батерия? Енергично зайче? То продължава, и продължава, и продължава… Тя го удивляваше. По дяволите, онзи удар почти бе замаял мозъка му, нямаше нужда да му помага с юмрук по главата. И да добавим и факта, че докато не изчезна в една от спалните с лекарката на Породите, Елиана Морей, бе подскачала наоколо като Мексиканско бобче.
Не че я винеше, задето го бе ударила. Той все още не разбираше защо я беше ухапал. Импулсът да го направи бе толкова примитивен, толкова непреодолим, че дори не бе помислил да го игнорира. Беше я ухапал, след това също толкова бързо бе започнал да ближе двете малки дупчици, които бе направил на рамото й. Беше я маркирал и някакъв примитивен инстинкт бе настоял да я принуди да се предаде, поне по някакъв малък начин.