Има още осем реда текст, всеки на различен език, два, от които са с абсолютно неразпознаваеми знаци, но не е трудно да се досетиш, че вероятно е същият цитат на различни езици.
— Това е старо — казвам аз на Виктрия, която, изглежда, не изпитва интерес. — Наистина старо. Било е тук още от създаването на кораба.
Сещам се за плановете на кораба, които Орион ми показа преди няколко дни. Как някога Ниво фийдъри е било фокусирано върху „Биологични проучвания“, а тази Зала за записи и проучвания е била неговият център. Двойката, която се наложи да прескоча, за да стигна до залата, пъшка силно.
Едва ли създателите на кораба са имали предвид точно такъв тип проучвания.
Старши непрестанно говори за това, колко сме се развили, колко по-добре сме с нашата моноетничност и със силната ни система за управление. Но точно в този момент на мен ми се струва, че простичката фраза на Аристотел ни се присмива и че нашите тъй наречени проучвания не са нещо повече от елементарно чифтосване.
Чудя се защо Орион е избрал точно сега да сменя портрет. Това е вторият път, когато той ми разкрива нещо ново за кораба. А какво в действителност знам аз за него? Рядко съм го виждал някъде другаде, освен в Архивната зала, а дори и там през повечето време остава скрит зад книги и сенки, подобно на призрак, витаещ сред думи и цифрова информация. Може и да познавам всички на борда на кораба — знам техните имена и лица, но дали наистина познавам някого от тях?
— Мислиш ли, че се обичат?
Гласът на Виктрия прекъсва мислите ми. Тя не гледа към мен, а към двойката, която е достигнала края на заниманията си върху стълбите на Архивната зала.
— Не — отвръщам аз.
— Това е отвратително — негодува Виктрия. — Не могат ли да се контролират?
Не — мисля си аз. — Те наистина не могат. А на глас произнасям:
— Орион твърди, че било заложено в природата на човека.
Не е, казвам си наум.
— Не е заложено — заявява тя.
Поглеждам я изненадан.
— Ако беше така, ще съм също като тях — тя кимва към двойката на стълбите. Ами мамка му. Права е. — Но аз не съм. Не изпитвам… желание да съм такава. Не и с някого, когото не…
Тя замълчава, но аз се досещам какво щеше да каже. Не и с някого, когото не обича.
Само преди седмица щях да се изсмея на тези думи. „Любовта“ за мен не беше нещо по-реално от „Господ“, когото почита Ейми. Бях чувал да се споменава за „любов“ покрай религиозните приказки, които хората от Земя-Слънце са измислили, за да си помогнат да забравят несъвършения свят, който сами са създали.
Но сега…
— „По-добре е да си обичал и да си изгубил, отколкото никога да не си обичал“11 — обажда се Виктрия.
— Да не е цитат от новата ти книга?
Виктрия изсумтява. Тя се размърдва върху стола и аз забелязвам купчина книги — истински книги от Земята, на пода до люлеещия се стол. Намръщвам се. Орион като архивист, трябва да е наясно с нещата. Дори и на архивистите им е забравено да се занимават с древните книги. Ако Старши ги спипа…
вернуться
11
Думи на свети Августин. — Б.пр.
