Новолуние
- Автор: Макдоналд Иън, Макдональд Йен
- Серия: Луна #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Новолуние». Краткое содержание книги:
— О! — Сони вдигна ръка към лицето си с възхитено изражение.
— Хайде.
Рафа протегна ръка към нея и Сони я хвана. Изведе я на открито, сред дъжда. Едрите капки се разбиваха в Сините луни, които държаха, и сякаш избухваха в мънички експлозии около краката им. Сони вдигна лице нагоре. След секунди вече бяха мокри до кости, а скъпите им дрехи се бяха смачкали и прилепнали към телата им. Рафа придърпа Сони към перилото на терасата.
— Гледай — заповяда ѝ той.
Целият купол над центъра на квадрат Водолей се беше превърнал в мозайка от капки, които потрепваха и бавно падаха надолу. Всяка блещукаше като скъпоценен камък на нощните светлини на Водолея.
— Виж.
На хоризонта блесна ослепителна светлина. Сони прикри очи с длан. След това блясъкът изчезна и тя различи една огромна дъга над центъра на квадранта.
— Погледни!
Долу, на проспект Терешкова, движението на колите беше спряло. Както пътниците, така и пешеходците бяха застанали неподвижно около тях, разперили ръце настрани. От магазините, клубовете, баровете и ресторантите непрекъснато прииждаха още хора, за да се присъединят към тях. На терасите и балконите притичваха деца, които лудуваха и викаха сред дъждовните капки. Дъждът барабанеше по целия квадрант, шумеше и капеше по всеки покрив, всеки навес, всяка рамка на кран, всяка висока пешеходна пътека.
— Не си чувам дори мислите! — изкрещя Сони.
В следващия миг хоризонтът отново потъмня и настъпи мрак. Дъждът свърши. Последните капки се разбиха по кожата ѝ, а след това настъпи тишина. Светът около нея блестеше меко и капеше, подгизнал от вода. Сони се огледа, замаяна от удивление.
— Мирише различно — забеляза тя.
— На чисто — каза Рафа. — Сега за пръв път дишаш въздух, в който няма прах. Дъждът го прочиства. Затова и го правим.
— Как можете да си позволите да хабите толкова много вода?
— Не я хабим. Събираме всяка капка.
— Но все пак е невероятно скъпо. Кой плаща за това.
Рафа посочи окото си с показалец.
— Ти.
Очите на Сони се разшириха, когато видя новия разход в сметката си за вода на чиба.
— Но това е…
— Нищо. Свиди ли ти се?
— Не. За нищо на света.
Тя потрепери.
— Цялата си мокра — каза Рафа. — Мога да ти принтирам нови дрехи в моя клуб.
Сони се усмихна въпреки треперенето.
— Да не се опитваш да ме свалиш?
— Точно така.
— Да вървим, тогава.
Сократ остави голям бакшиш на бармана, след което Сони и Рафа забързаха през подгизналия град към КСПОХ. Мухата-шпионин си остана на бара, затворена под стъкления си похлупак.
Лукас се върна в музикалната стая и седна на дивана в акустичния ѝ център.
— Всичко наред ли е?
— Всичко е в порядък. Започни „Expresso“ отначало, моля.
— Обикновено не прекъсваш песните под какъвто и да е предлог, затова попитах.
Това беше едва третият път, в който Хорхе посещаваше музикалната стая, но двамата вече си бяха установили програма. Първо той свиреше без да прекъсва в продължение на час, а Лукас го слушаше, без да го прекъсва, в продължение на този час. Но на третия акорд на „Expresso“, Лукас беше станал рязко от дивана и бе излязъл забързано от стаята. Хорхе не можеше да чуе какво прави, но го нямаше в продължение на няколко минути.
— „Expresso“, моля.
Но прекъсването бе смутило музиканта и му бяха необходими няколко секунди, за да успокои напрежението в ръцете, тялото и гърлото си. После пръстите му отново намериха акордите, а гласът — правилния ритъм. Не го прекъснаха повече, но потокът на енергията, която се излъчваше от изпълнителя към публиката и се връщаше обратно към изпълнителя, бе нарушен. Хорхе довърши „Izaura“ с един приглушен финален акорд и прибра китарата си.
— По същото време следващата седмица, сеньор Корта?
— Да.
Хорхе се обърна, за да си тръгне, но усети дланта на Лукас на рамото си.
— Остани на по питие с мен.
— Благодаря, сеньор Корта.
Лукас поведе музиканта, който още носеше китарата си в ръка, към салона, и му донесе едно мохито.
— Успял ли съм да го приготвя както трябва?
— Идеално е, сеньор Корта.
— Първо го опитай.
Хорхе опита напитката. Наистина беше идеална.
Лукас взе собствената си чаша и се насочи към прозореца. Забързаната глъчка на Жоао де Деус ги заобикаляше отвсякъде, етаж след етаж — движение и светлина навсякъде. Син неон, зелени биолампи, златистата светлина на уличните лампи.
— Извинявам се, задето приех обаждането. Видях, че това те е смутило.
— Професионалистите не се оставят да бъдат смущавани от такива неща.