Новолуние

— И сигурна ръка. Всъщност — две.

Кюрасото вече беше покрило гърба на лъжичката и започваше да се стича от ръба ѝ на неравни струйки и капки. Небесносиньото питие се разтвори като дим в прозрачния джин. Около жълтата лимонова кора плъзнаха нежни филизи от разредено синьо.

— Динамиката на течностите разбърква вместо теб. Това е практическото приложение на теорията на хаоса в теорията на коктейлите.

Рафа плъзна коктейла към жената. Тя отпи една глътка.

— Хубав е.

— Само хубав?

— Много хубав. Правите страхотна Синя луна.

— Така и трябва. Все пак аз съм я изобретил.

В едно от ъгловите сепарета седеше група от четирима души на средна възраст, които тъкмо вдигаха тост, за да отпразнуват някакъв успех в семейния бизнес. Охранителите на семейство Корта бяха седнали на една от по-отдалечените маси, за да държат бара под око от дискретно разстояние. Рафа и землянката бяха единствените други клиенти. Беше влязъл в този бар, само защото се намираше най-близо до клуба, но мястото му допадаше. Беше осветен старомодно, с лампи, които висяха от тавана и превръщаха всяко питие в блестящ скъпоценен камък, очертаваха ясно линиите на челюстта, изостряха скулите и забулваха очите в мистериозни сенки. Интериорът беше от дърво, рядко срещано явление тук, и широки дивани от изкуствено отгледана кожа. Огледала зад бара, приглушена музика, висока тераса над центъра на квадрант Водолей. Галактики от светлини, накъдето и да се обърнеше. Вече беше обърнал две чаши кайпириня, когато туристката влезе в бара. Взе твърдо решение: нямаше да пие сам повече. Време беше за Синя луна.

Името на жената беше Сони Шарма. Беше от Мумбай, но живееше в Ню Йорк, където пишеше следдипломния си труд, а сега тъкмо довършваше шестмесечен стаж в Планетарната обсерватория на Фарсайт. Утре щеше да се качи в орбиталния космически кораб и да се върне на Земята. Тази вечер обаче тя щеше да се сбогува с луната — както телом, така и духом. Или наистина не знаеше кой е Рафа, или беше прекалено надменна, за да се покаже впечатлена. Рафа се възползва от възможността да подхване разговор с нея.

— Оставете ги — посъветва я, като посочи украсите по коктейлната чаша. — Ще ни трябва кофа лед за джина. Ще ви кажа, когато ни потрябват чаши.

Жената отмести чантата на Фенди. Канеше го да седне до нея.

— Значи вие сте ги изобретил? — попита го тя след третата си Синя луна.

— Питай хората в бар Сасерид в Кралицата на Юга. Знаете ли коя е най-скъпата част?

Сони поклати глава. Рафа потупа лимоновата кора с пръст.

— Само това не можем да принтираме.

— Имате много стабилна ръка — отбеляза Сони, докато той отново изпълняваше номера с лъжицата и кюрасото.

След това възкликна от изненада — Рафа грабна една чаша, метна джина в нея през бара и я захлупи върху плота. Жената видя, че под нея е пленена една малка, жужаща муха. Рафа се обърна към телохранителите, които продължаваха да седят безмълвно на масата си.

— Знаете ли какво има в тази чаша?

Телохранителите скочиха на крака.

— Сядайте. Сядайте! — изрева Рафа. — Кажете на брат ми, че зная за мъничкия му шпионин, който жужи около мен от Ку Луа насам.