Черната корона

Но когато той се появи, Таерин бе този, който го видя. Както тичаше към следващия ранен, пространството пред него се разцепи в правоъгълен портал с неописуем цвят и оттам излезе познатата уродлива фигура, забулена в лилаво.

— Ето че отново се срещаме, Таерин — прошепна чудовището и пипалата около устата му се размърдаха, — ти стигна далеч, по-далеч, отколкото очаквах, но дори и така не можа да попречиш на плановете ни. Това е краят на нелепото ти съществуване.

Младият жрец усети как невидими скоби хващат мозъка му като в менгеме. Изпищя от болка и долепи длани към главата си, а после падна на колене.

— Наистина ли мислеше, че можеш да ме спреш, млади жрецо? — попита садистично Прастария.

— Аз мога — долетя познат глас и Таерин усети как скобите се отпускат. Падна на земята като марионетка с прерязани конци и успя само да се обърне назад, стенещ, за да види сивокосата магьосница и нейната дъщеря, застанали лице в лице с чудовището.

— Лерта — прошепна предводителят на Великата раса, — очаквах те. От деня, в който ме призова, те очаквах.

— За какво се върна, Ми-Го? — попита магьосницата. — Това вече не е твоят свят. А и никога не е бил. Нима мислиш, че Кракена ще те възнагради? Той, който жертва родния ви дом, за да ви пръсне из безкрая отвъд небето? Който позволи Великата раса да изчезне? Който те превърна в дресирана мишка, подскачаща при всяка заповед на Черния крал и неговия домашен любимец, безумеца Агамон? Колко ниско си паднал само!

— Достатъчно! — изкрещя Прастария и с едно движение свали дрехата от тялото си.

Таерин едва не припадна. Туловището на предводителя нямаше нищо общо с формите на живот, които се срещаха на Тарр. То бе конусовидно и с нездрав зеленикав цвят, а вместо с крака, се придвижваше със странни крайници, напомнящи смътно лъчите на морска звезда. Щипките, с които завършваха ръцете, гневно щракаха във въздуха, а недоразвитите криле плющяха неуморно зад гърба му.

— Аз съм толкова стар, колкото не можеш да си представиш, Лерта — гръмна противният жужащ глас на съществото, — и видях ума ти! Не можеш да ме спреш!

— Но тя не е сама — намеси се Алтира, — удържахме те веднъж, в Гората. А сега ще те довършим.

Двете вълшебници — майка и дъщеря — притвориха очи и Таерин усети как около тях се издига успокоителна сила, магическо поле, което наложи неземно спокойствие в целия лазарет, независимо от присъствието на кошмарното чудовище, накарало болните да закрещят от ужас при вида му. В този момент жрецът разбра, че поне тук няма как да се появят още скелети.

— Използвате сила на богиня, която вече не съществува — изсъска Прастария. — Вижте какво имам аз!

Той размаха с крайниците си във въздуха и страховитият триъгълник, погълнал без остатък Сталкера на Мрака, се появи отново във въздуха, след което тръгна към Алтира и Лерта. Двете присвиха очи и триъгълникът замръзна във въздуха.