Убийте Райм [calibre 2.47.0]

— Тръгна вече - отвърна Стив Фар.

Райм отпусна глава в количката. Погледна Том.

— Ами разбери, Джеси! - викаше Бел. - Има ли ранени? Какво, по дяволите, става?

— Добре ли е Амелия? - попита Райм.

— След няколко минути ще разберем - отвърна шерифът.

Тези минути обаче му се сториха като дни.

— Какво!? - кресна Бел в слушалката. После се обърна към разтревожения Райм: - Всичко е наред. Няма пострада­ли. Мейсън влязъл в бараката и видял някакво работно об­лекло, закачено на пирон. Отпред имало някакво гребло или лопата, не знам точно. Било много тъмно. Решил, че е Гарет и че е въоръжен, и стрелял два пъти. Това е.

— Добре ли е Амелия?

— Изобщо не са там. Само пикапът! Гарет и Амелия сигурно са в къщата, но сега, като са чули изстрелите, ще по­бягнат в гората. Няма да стигнат далеч. Познавам района, обграден е с тресавища.

— Искам да отстраниш Мейсън от отряда - изръмжа гнев­но Райм. - Казах ти, че е прекалено нервен.

Бел очевидно бе на същото мнение:

— Джеси, дай ми Мейсън... Мейсън, какво, по дяволите, правиш? Защо стреля? Добре де, ами ако беше Пит Халбъртън? Или жена му, или някое от децата му? Не ме интересу­ва! Веднага се прибирай. Това е заповед!... Ами нека остана­лите да претърсят къщата. Качвай се на колата и да ге видя тук!... Няма да повтарям повече. Ще...

И тресна слушалката.

След малко телефонът отново иззвъня.

— Люси, какво става?... - Шерифът се заслуша намръще­но. Закрачи из стаята. - О, по дяволите... Сигурна ли си? Доб­ре, стойте там. Ще ви се обадя.

— Какво става? - попита Райм.

Бел поклати глава:

— Не мога да повярвам. Пак ни пратиха за зелен хайвер. Изиграла ни е номер, приятелю.

— Какво?

— Пит Халбъртън си е вкъщи... Люси и Джеси току-що са разговаряли с него. Жена му работи вечерна смяна при Давет. Забравила си вечерята, той ѝ я закарал преди половин час, после се прибрал.

— Той ли е карал? Амелия и Гарет не са ли били в пикапа?

Бел въздъхна:

— Това е пикап! Няма къде да се скрият! Има обаче пре­достатъчно място за мобифона ѝ. Намерили го зад хладнина­та кутия в каросерията.

Райм се изсмя подигравателно:

— Обадила се е на фирмата за коли под наем, там са я оста­вили на изчакване, после е подхвърлила телефона в пикапа.

— Точно така.

— Помниш ли, Линкълн - намеси се Том, - тя звъня тази сутрин във фирмата за коли под наем. Беше бясна, защото я накараха да чака прекалено дълго време.

— Знаела е, че ще се опитаме да засечем телефона ѝ - каза разочаровано Бел. - Изчакали са патрулните коли да освободят Канал роуд и са продължили по пътя си. - Той погледна картата: - Имат четирийсет и пет минути предни­на. Може да са навсякъде.