![Убийте Райм [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/4/ubijte-rajm-calibre-2-47-0-download.jpg)
Убийте Райм [calibre 2.47.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийте Райм [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
От юг пристигна нова кола и още двама полицаи с пушки се присъединиха към колегите си. Тръгнаха бавно по пътя, претърсвайки всеки храст.
Гарет я погледна отчаяно.
— Какво има? - прошепна тя.
Той кимна към кобура ѝ:
— Ще го използваш ли?
— Разбира се, че не.
— Те няма да се поколебаят.
— Никой няма да стреля! - Бе ужасена, че го е помислил.
Погледна към гората. Почвата бе разкаляна. Невъзможно беше да се измъкнат незабелязано оттам. Пред тях бе телената ограда на „Давет индъстрис“. На паркинга се виждаха коли.
Амелия Сакс разследваше улични престъпления от една година. Този ѝ опит, комбиниран с големите ѝ познания за автомобилите, ѝ позволяваше да разбие и подкара всяка кола за по-малко от трийсет секунди.
Дори да вземат кола обаче, как щяха да се измъкнат от района на фабриката? Входът ѝ беше откъм Канал роуд. Пак трябваше да минат през блокадата. Дали, ако откраднат някой джип или камион, нямаше да успеят да се измъкнат незабелязано през оградата откъм Шосе 112? Навсякъде около Блакуотър Ландинг се издигаха стръмни хълмове, оградени от всички страни с блата. Можеха ли да избягат с камион, без да рискуват да катастрофират?
Полицаите бяха само на петдесетина метра. Време беше да действат. Нямаха избор.
— Хайде, Гарет. Прескачай оградата.
Запромъкваха се към паркинга.
— Кола ли ще крадем? - попита момчето, като видя накъде са тръгнали.
Сакс хвърли поглед назад. Полицаите бяха на около сто метра.
— Не обичам колите - продължи Гарет. - Плашат ме.
Тя обаче не му обърна внимание.
„Свиват крила и падат на земята.“
— Къде са? - попита нетърпеливо Райм. - Полицаите, които претърсват пътя.
Изправен до картата, шериф Бел говореше по телефона. Погледна Райм и посочи едно квадратче:
— Някъде тук. На стотина метра от входа на фабриката на Давет. Движат се на север.
— Могат ли Амелия и Гарет да заобиколят от изток?
— Не, фабриката е заобиколена отвсякъде с блата. Ако тръгнат на запад, ще се наложи да преплуват канала и вероятно няма да успеят да се качат по другия бряг. Няма къде да се скрият. Люси и Трей със сигурност ще ги забележат.
Чакането бе мъчително. Райм знаеше, че на негово място Сакс щеше да разкървави кожичките на пръстите си. Лош навик, но как ѝ завиждаше за него! Преди злополуката той облекчаваше напрежението, като крачеше напред-назад. Сега не му оставаше нищо, освен да мисли за опасността, която я грози.
Една секретарка се показа на вратата:
— Шериф Бел, от щатската полиция ви търсят на втора линия.
Джим Бел влезе в съседния кабинет и натисна копчето на телефона. Говори няколко минути, после бързо се върна при криминолога.
— Хванахме ги! - извика възбудено той. - Щатската полиция е засякла мобилния ѝ телефон. Движат се на запад по Шосе 112. Успели са да се промъкнат покрай блокадата.
— Как? - изненада се Райм.
Явно бяха откраднали джип или камион от паркинга на Давет и се бяха измъкнали през гората.
„Това е моята Амелия - помисли си гордо Райм. - Тази жена може да мине с кола отвсякъде...“
— Решила е да изостави колата и да вземе друга - продължи Бел.
— Откъде знаете?
— Обадила се е в бюрото за коли под наем в Хобът Фолс. Люси и другите тръгнаха веднага след тях, без сирени. Ще разпитаме хората на Давет чия кола липсва. Ако обаче телефонът поработи още малко, и това няма да ни е нужно. Още пет минути и техниците ще определят точното ѝ местонахождение.
Линкълн Райм погледна картата, въпреки че вече я знаеше наизуст, и въздъхна:
— Късмет!
Не се разбра обаче дали това пожелание е за преследвачите, или за преследваните.
26.
Люси Кър наду газта.
„Обичаш да караш бързо, нали, Амелия? Аз също!“
Летяха по Шосе 112 с включени сигнални светлини, но без сирена. Джеси Корн седеше до нея и разговаряше по радиостанцията с Пит Грег от Щатското полицейско управление в Елизабет Сити. Зад тях, без да изостават, се движеха Трей Уилямс и Нед Спото. Мейсън Жермен и Франк Стърджис бяха в третата кола.
— Къде са сега? - попита Люси.
Джеси предаде въпроса на детектива от щатската полиция. Изслуша отговора, после се обърна към Люси:
— На седем-осем километра оттук. Отбили са от главното шосе и карат на юг.
„Хайде, остани още малко на телефона, Амелия.“
Люси натисна педала за газта до пода.
„Караш бързо; и аз карам бързо.“
„Стреляш добре. Аз също стрелям добре. Не се хваля като теб наляво и надясно, но аз съм израснала с оръжията.“
Спомни си как, когато Бъд я напусна, събра всички боеприпаси вкъщи и ги хвърли в черните води на Блакуотър. Страхуваше се, че някоя нощ ще се събуди, ще погледне празното легло до себе си и ще налапа хладното дуло.