Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Хубаво - сви рамене той. - Забрави го. До скоро виж­дане.

Накани се да продължи пътя си, докато тя местеше пицата от едната ръка в другата: задържа я само на пръсти като професионална келнерка.

— Наистина ли не знаеш?

— Не знам и не ме интересува.

— Жена ти... - Това проточи изречението, после го до­върши рязко, сякаш за да отстрани всякакво съмнение: - Карин е хукнала след съпруга ми.

Първото му желание беше да се изсмее, второто - да я удари, но той успя да постави под контрол и двете. Стоеше вторачен в нея, опитвайки се да прогони чувствата от лицето си, докато изследваше нейното, за да разбере какво всъщност се опитва да прави. Предизвикателният ѝ израз бе изчезнал и сега на лицето ѝ бе изписана само болка и отчаяна надежда, че Бекер ще отрече думите ѝ.

— Искаш да кажеш... Станли? - запита той глупаво, все още невъзприел смисъла на току-що казаното, всмукал само страха, свързан с него.

— Това е момчето - отговори тя, възстановила бързо защитните си реакции. - Моят човек пак го е завъртял.

— Ти не си добре - отговори той, но не достатъчно убе­дително. Искаше да я плесне по лицето, искаше му се да смъкне от него вбесяващия израз на свирепа победа. Също като дете, изправено пред непоносима истина, му се искаше да извива ръката ѝ, докато я принуди да закрещи, че е излъгала, докато зареве от болка, докато погълне обратно тежките думи, и те да изчезнат, сякаш никога неказани...

— Не трябваше ли да е в Ню Йорк днес?

Бекер кимна като внезапно онемял.

Усмивката на Тòва излъчваше почти осезаема болка.

— Те прекараха заедно следобеда.

— Къде? - запита той, съзнавайки, че реагира погрешно. Беше ѝ се поддал и сега тя знаеше, че може да стори с него каквото пожелае. Тòва дори не правеше опити да скрие садиз­ма, изписан на лицето ѝ. Но виждаше, че и тя страда и нейно­то страдание бе единствената му утеха.

— У вас. Току-що ги видях. Ако побързаш, може би ще го завариш.

— Лъжеш.

— Огледай се, когато се прибереш - отвърна тя. - Не ѝ казвай нищо. Ако не сподели с тебе, значи има какво да крие.

Той се обърна рязко и забърза към къщи през отвора в живия плет на съседа, повтаряйки си, че не е възможно колата на Карин да е тук. Карин е все още в Ню Йорк и злобната клевета на Тòва ще бъде демаскирана.

Когато излезе от живия плет, разтваряйки последните преплетени гъвкави клонки, които ограничаваха полезрени­ето му, от неговата алея потегли кола. Той си заповяда да не тича, да не вярва на лъжата, но когато минаваше край къщата на съседа, за да види чия е колата, крачката му се усили, неза­висимо от волята му. Докато стигне до пътя, тя вече беше изчезнала зад завоя, но зелената камри на Карин се беше кротнала в алеята пред дома му.