Maskata na zloto [calibre 2.47.0]

— Засега няма да я докосваме - отговори бързо Тий. - Ако Емрови и Канилови ни разкажат историята, която ни раз­каза Шилинг, ще оставим колата така, както си е в момента и ще следим кой ще дойде да я потърси. - Обърна се към Бе­кер. - Така ли е?

— Точно. Но няма защо да се правим на апаши и стра­жари и да клечим в храстите с дни. За тази цел има електрон­ни устройства.

— Не и в Кламдън.

— Ще уредя да вземем нужното назаем - отвърна Бе­кер.

Същата нощ Бекер монтира към бежовото „Шеви-Кап­риз“ радиопредавател, който се активираше при движение. Ако колата потегли нанякъде - в случай че потегли, - устройство­то ще започне незабавно да изпраща сигнали, лесни за след­ване. Тий постави приемателите на сигналите вкъщи и в офи­са си, но настрани от нормалната полицейска работа, за да не ги докопа Макнийл.

Бекер извика на помощ друг агент от Бюрото, който се залови заедно с Шилинг с досадна проверка на всичките му анулирани чекове, които бе съхранил - без значение броя на годините назад... По-голяма част от лицата, изискващи шофьорска книжка за установяване на самоличност, обикно­вено отбелязват номера ѝ на предната страна на чека, като по този начин дават на Шилинг известни сведения кой е имал достъп до този номер. Слабите страни на тази теория бяха цял куп. Шилинг беше педантичен човек, но той бе съхранил само онези чекове, които имаха някакво отношение към да­нъците му, и тъй като законните намаления бяха пресъхнали през последните години, съответно бе намалял и броят на за­пазените чекове. След три години, когато изтече срокът на законодателния акт за ограниченията на Службата за вътреш­ните приходи и Шилинг няма да има повече причина да се страхува от финансова ревизия за дадена година, той ще уни­щожи документацията си, като запази само свързаната с дългосрочна амортизация. Освен това съществуваше възмож­ността номерът на книжката му да е бил откраднат по безб­рой други начини - например, защо да не се допусне въз­можността някой да е надникнал в портмонето му в поме­щението с лични шкафчета?... И все пак тук имаше нишка за следване и бавният процес на разследването беше започнал: огромни валчести камъни се разбиваха бавно на големи ка­менни късове, те пък се разрушаваха на по-малки, по-малките се разцепваха на още по-малки, смилаха се на пясък, и за­почваше процесът на пресяване - отново и отново...

Бекер и Тий се заеха с картите. Като приеха дома на Ши­линг в Леджуд за център на кръга им на търсене, те означиха и включиха в списъка си всяка къща в границите на радиус от около трийсетина минути пеша през горите. Процесът разк­риваше броят на къщите, които влизаха в играта. Кламдънските пътища напомняха безбройните извивки на лабиринт и прикриваха истинските разстояния: понякога разделяха две близки точки с километри! Сега Бекер разбра как койотът - ако беше същият - го бе изпреварил толкова лесно, минавай­ки през гората, докато той въртеше педали по шосето.