Танц с огледала

— Прибери се.

В друг случай тя би възразила, но сега се подчини заради бебето. За нейна изненада Торгар последва оттеглянето й. Зад него вратата се затръшна.

— Вземи детето — обърна се той към дойката, която стоеше във фоайето. Младата жена го погледна колебливо.

Мадлин й подаде бебето и го помилва по главата.

— Доведи телохранителите ми — прошепна й тя.

— Трябва да поговорим — рече наемникът. — Тук или някъде на спокойствие. Нямам претенции къде.

— Мога ли да попитам за какво става въпрос? Какво е толкова важно, че ти дава основания да ми нареждаш?

Торгар се усмихна широко и с подигравателен тон заяви.

— Привидението. И смъртта на Лори.

Нужни й бяха отчаяни усилия, за да не реагира.

— Да отидем в кабинета на съпруга ми. Върви.

— Дамите с предимство — настоя Торгар.

Скована от напрежение, Мадлин се отправи към въпросната стая. Не спираше да си повтаря, че няма как той да е узнал истината и да я докаже. Но пък тази усмивка…

Когато влезе в кабинета, тя се облегна на стената и скръсти ръце. Торгар влезе небрежно, отпуснал ръка върху дръжката на меча си. Той затвори вратата с крак. Трясъкът накара сърцето на вдовицата да подскочи.

— Не зная какво си мислиш, но те уверявам…

— Мълчи — каза Торгар. Тя се подчини, което само по себе си бе достатъчно, за да я разтревожи. Наемникът крачеше пред нея, допрял потупващ пръст до устните си. И не спираше да я наблюдава.

— Каза, че искаш да поговорим. — Мадлин се овладя. — Слушам те.

— Не спирам да си мисля за случилото се онази нощ — каза Торгар. Той спря да се разхожда и се облегна върху вратата, за да напомни липсата на изход. — Убиецът е добър и умее да се прикрива, не се съмнявам. Заслужава прозвището си. Аз самият съм се сражавал с него и зная на какво е способен. Но да се промъкне в спалнята незабелязан, без да убие и едничък пазач? Това ми се струва непостижимо дори и за човек като него.

— Нямам представа как е влязъл, Торгар. Събуди ме прилепена върху устата ми ръка. Лори лежеше мъртъв до мен. Може би през прозореца?

— Строшаването на стъклото привлече вниманието ни, Мадлин. Няма как да го строши два пъти. Трябва да е влязъл през вратата и да е излязъл през прозореца. Поне така трябва. Но аз огледах прозореца и формата на счупването ми се стори чудата. Разбира се, аз не съм от най-умните, но после видях още нещо, което никак не ми хареса.

Той пристъпи по-близо. Мадлин опита да се отдръпне, но ръката му й попречи. Наемникът се извисяваше над нея, усмихнат. Но в очите му блестеше ярост.

— Видях кръв в умивалника ти.