Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
Предградието Уолуърт в най-отдалечените си части дори и днес е доста неугледно и окаяно, но преди тридесет и пет години то в по-голямата си част представляваше една мрачна пустош, оскъдно населена с разни съмнителни личности, които поради изключителната си бедност нямаха възможност да отидат в по-добър квартал или пък чийто начин на живот им налагаше да обитават уединени и затънтени места. Голяма част от сегашните къщи са построени след това време, а повечето от онези, които съществуваха тогава, разпръснати на значително разстояние една от друга, имат изключително примитивен и окаян вид.
Районът, в който навлезе младият лекар, не беше в състояние да подобри настроението му, нито пък да облекчи душата му от онази тревога и подтиснатост, които бяха предизвикани от необичайния характер на предстоящото посещение. Като се отклони от главния път, той премина през една блатиста местност и тръгна по криви улички, тук-там с по някоя изоставена къща, която всеки момент можеше да се разпадне. На места пътят, по който се движеше, заобикаляше някой дънер или огромна локва със застояла вода, размътена от силния дъжд през нощта, или минаваше край жалка градинка, сред която се мъдреше къщурка, скована от няколко прогнили дъски и чиято ограда бе подпряна някак си с два-три кола, откраднати по всяка вероятност от съседните плетове. Всичко това свидетелствуваше за нищетата, в която живееха тукашните хора, и за лекотата, с която те присвояваха чуждата собственост за свои нужди. От време на време на вратата на някоя от потъналите в нечистотии къщи се появяваше мръсна жена, за да изхвърли съдържанието на някой кухненски съд на улицата или да се развика по невръстното и окъсано момиче, което си е позволило да се отдалечи на няколко крачки от прага и преплита нозе под тежестта на дете с восъчнобледо лице, почти на неговата възраст; но в общи линии наоколо беше безлюдно и както и да се взираше човек, доколкото това беше възможно поради гъстата и студена мъгла, която се стелеше, гледката и по-нататък продължаваше да бъде все така мрачна и унила.
След изтощително газене в кал и вода и многократни запитвания за адреса, към който беше тръгнал, като получаваше най-различни и противоположни упътвания, младият мъж накрая стигна до къщата, която трябваше да посети. Тя беше малка и ниска, на два етажа, и изглеждаше дори още по-запустяла и мрачна от всички други. Прозорецът на втория етаж беше закрит със старо пожълтяло перде, а капаците на долното помещение бяха затворени, но не и залостени. Къщата беше отдалечена от останалите и понеже се намираше зад завоя на една тясна уличка, наоколо не се виждаха никакви други сгради.
Когато кажем, че докторът се поколеба и подмина мястото с няколко крачки, преди да се реши да почука на вратата, това не означава, че по-безстрашният читател трябва да се подсмихва. По онова време лондонската полиция беше нещо съвсем различно, а и още не беше започнала треската за застрояване, благоустрояване и присъединяване на предградията към централната част на града, така че отдалечеността на много от тях (и особено на това) ги правеше удобни свърталища на най-долни и страшни престъпници. Тогава дори най-главните улици на Лондон бяха зле осветени, а места като описваното бяха оставени изцяло на произвола на луната и звездите. Така че вероятността някои престъпници да бъдат открити и проследени до убежищата им беше много малка, а техните престъпления ставаха все по-ужасни, защото с всеки изминал ден опитът им подсказваше, че са почти в безопасност. Към всичко това прибавете и факта, че младият мъж беше прекарал известен период в лондонските обществени болници и макар че по това време нито Бърк, нито Бишъп бяха спечелили мрачната си слава, благодарение на наблюденията си върху пациентите той бе имал възможността да се убеди в жестокостта на престъпленията, свързани по-късно с името на първия от двамата. Каквито и да бяха причините за неговата несигурност, докторът наистина се поколеба, но понеже беше изключително смел и решителен, това продължи само един миг; той веднага се върна обратно и почука леко на вратата.