Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
— Ако човекът, за когото говорите — каза той, като стана бързо от мястото си, — е наистина в такова безнадеждно състояние, в каквото го описахте, не трябва да губим нито миг. Ще дойда веднага с вас. Защо не се обърнахте за лекарски съвет по-рано?
— Защото преди това би било безполезно… защото дори сега ще е безполезно — отвърна жената и закърши отчаяно ръце.
За момент докторът впери поглед в черния воал, като че ли за да види как изглежда лицето под него, но поради гъстотата на материята това беше невъзможно.
— Вие наистина сте болна — меко каза той, — макар че не го осъзнавате. Треската, която, без самата вие да го усетите, ви е помогнала да се преборите с умората, сега ви изгаря. Изпийте това — продължи той и й даде чаша вода, — отпуснете се за малко и ми опишете колкото се може по-спокойно каква е болестта на пациента и от колко време продължава. Щом разбера всичко, което ми е необходимо, за да мога да му помогна, когато го посетя, ще бъда готов да ви придружа.
Непознатата поднесе чашата с вода към устата си, без да вдига воала, след което я остави настрани, без да отпие, и избухна в плач.
— Зная — силно изхлипа тя, — зная, че това, което ще кажа, ще ви прилича на трескаво бълнуване. Вече са ми го казвали, и то много по-грубо от вас. Не съм млада, а хората твърдят, че когато човек се приближава към края на своя живот, последните години, които му остават, колкото и безсмислени да са в очите на другите, за него са по-скъпи от всички предишни; независимо че с миналото го свързват спомените за старите приятели, които са отдавна в гроба, а може би и за децата, които са го напуснали и са го забравили напълно, тъй че все едно и те са мъртви за него. На мене не ми остават много години и точно затова животът ми може би трябва да ми е скъп, но аз бих се лишила от него, без изобщо да съжалявам — даже с готовност, с радост, — ако това, което ви кажа, е лъжа или измислица. Утре сутринта този, за когото дойдох при вас, ще бъде — аз знам това, макар че бих искала да не е така — в състояние, в което никой на този свят не би могъл да му помогне. И въпреки това тази нощ, макар че той се намира в смъртна опасност, вие не бива да го виждате и не бихте могли да му окажете помощ.
— Не искам да увеличавам мъката ви — каза докторът след кратко мълчание — и затова няма да споря с вас, нито пък ще разпитвам за това, което вие така ревностно криете, но все пак в думите ви има много странно несъответствие. Тази нощ умира човек, но аз не бива да го виждам, след като моята помощ може би ще му бъде полезна; утре, както смятате, всичко ще бъде безполезно и въпреки това настоявате, че трябва да го видя тогава! Ако той наистина ви е така скъп, както изглежда от думите и поведението ви, защо да не се опитаме да спасим живота му, преди да е станало прекалено късно или преди болестта му да е напреднала дотолкова, че нищо повече да не може да се направи?
— Господ да ми е на помощ! — извика жената и горчиво заплака. — Как мога да се надявам, че чуждите хора ще повярват на това, което дори и за самата мен е невероятно? В такъв случай, вие отказвате да го видите, така ли, сър? — добави тя и стана внезапно от стола.
— Не съм казал, че няма да го видя — отвърна докторът, — но ви предупреждавам, че ако настоявате за това странно отлагане до утре и ако той умре, върху вас ще падне тежка отговорност.
— Все някой трябва да я поеме — отвърна тъжно непознатата. — Аз ще я понеса и ще отговарям за всичко, вината за което падне върху мен.
— Тъй като, в случай че отстъпя на молбата ви, аз не нося отговорност — продължи докторът, — ще го посетя утре сутринта, ако ми оставите адреса. В колко часа трябва да бъда там?
— В девет — отговори тя.
— Извинете, че ви задавам този въпрос — каза той, — но вие ли се грижите сега за него?
— Не — отвърна тя.
— В такъв случай, ако ви дам напътствия за тази нощ, вие не бихте могли да ги изпълните?
Жената заплака горчиво и отвърна:
— Не бих могла.
Като разбра, че колкото и да разговаря с нея, едва ли ще научи нещо повече и понеже не искаше да увеличава мъката й, която тя в началото прикриваше с неимоверни усилия, но вече не можеше да сдържа и по този начин измъчваше и него, докторът повтори обещанието си на другия ден да отиде на адреса в определеното време.
Непознатата, след като му обясни как да стигне до някакво затънтено място в Уолуърт, напусна дома му по същия странен начин, по който беше и дошла.
Не е нужно да казваме, че това необичайно посещение порази младия доктор и той доста дълго умува върху случая, но въпреки всичко не можа да си го обясни. Както повечето хора, той беше слушал или чел за случаи на предчувствие за смъртта с точност до деня, даже минутата, в която ще настъпи тя. Отначало беше склонен да приеме, че може би и тук има нещо подобно, но после се сети, че всички истории, които беше чувал, се отнасяха за хора, които са имали предчувствия за собствената си смърт. А жената говореше за друг — някакъв мъж, освен това едва ли някой неин сън или въображението й можеха да бъдат единствената причина тя да говори с такова отчаяние и сигурност за наближаващата му смърт. Изглеждаше невероятно и предположението, че мъжът трябва да бъде убит на сутринта, а жената, която в началото е била съгласна със заговора и се е била заклела да мълчи, се е разколебала и понеже не може да предотврати нападението върху жертвата, е решила да не допусне той да умре, доколкото това е възможно, като осигури навременна медицинска помощ. Но мисълта, че такива неща могат да стават на две мили от Лондон, беше напълно недопустима и невероятна и докторът я отхвърли веднага. После той се върна отново на първоначалната си идея, че жената е душевноболна, и понеже това беше най-задоволителното решение на загадката, упорито реши, че тя е луда. Още тогава обаче в мислите му се прокрадваха известни съмнения. Те не го напуснаха и по-късно, през дългата безсънна нощ, когато напразно се опитваше да прогони черното було от изтощеното си съзнание.