Бъди ми враг
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-072-2
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Бъди ми враг». Краткое содержание книги:
В тази стиймпънк история на Иън Макдоналд Лондон придобива умопомрачителни мащаби със своите стъписващи кули, мръсни улици и впечатляващи герои, които без колебание влизат в битка един за друг. Това е от онзи вид фентъзи с въздушни двубои и нажежени до червено оръдия, от който ми се иска да проникна в реалността на описанието, да се присъединя към ветровиците и да се понеса към небесата. Паоло Бачигалупи (автор на Момиче на пружина)
Беглец по равнините е първият роман от тази трилогия и ако вторият и третият са подобни на него, говорим за поредица, готова да преобрази мястото във фантастичната мултивселена на носителя на множество награди Иън Макдоналд. Speculative Scotsman
Макдоналд изгражда свят, който е достатъчно различен, за да очарова читателя и да разпали вярата му… Бляскавото въображение, пулсиращият съспенс и искрящата проза открояват тази книга. Kirkus
Спорът можеше да се чуе още от мостика. Не думи, а два ясно отличими гласа, които крещяха. Единият принадлежеше на жена, висок, но твърд. Другият пък бе нисък и натежал от глазгоуско ръмжене. Макхинлит.
Еверет вървеше по петите на капитан Анастейзия, докато тя се отдалечаваше от мостика. Сен бе на една стъпка до него.
— Бона! Тупалки!
— Макхинлит има, както ги наричаме ние, проблеми с овладяването на гнева — произнесе Еверет.
— Макхинлит има, както го наричаме ние, нещо от нашите — каза Сен.
От централната пътека Еверет можеше да види обръча от войници на товарната палуба и двете фигури в центъра му. Едната бе облечена в плътно прилепналото облекло на войник от Агистратурата. По повърхността му се преливаха камуфлажни шарки. Другата носеше кожено пилотско яке върху яркооранжеви работни дрехи. Гледаха се лице в лице, очи в очи. На онзи вид разстояние, от което можеш да вкусиш дъха на опонента си. На шията и челото на Макхинлит се бяха издули вени. Елена Кастинидис стоеше като скулптура от лед, студена, без да помръдва. Очите ѝ гледаха Макхинлит, без да мигнат. Ръцете ѝ бяха стиснати в юмруци.
Когато капитан Анастейзия се спусна с дрънчене по витата стълба до товарната палуба, се обърнаха глави.
— Мистър Макхинлит, какво означава всичко това?
Войниците отстъпиха, когато капитанът пресече обръча им. Токове на ботушите ѝ отекваха като пистолетни изстрели. Еверет можеше да си представи колко разширени и вбесени са очите ѝ. Тя спря толкова близо до инженера и лейтенанта, колкото бяха и те двамата помежду си. Дъхът им излизаше на пара. Макхинлит не отдели поглед от лейтенанта.
— Това момиченце ми краде електричеството.
— Мадам, моите уважения, но вашият член на екипажа прекъсна захранването към бойните ни костюми по средата на зареждането им — обясни лейтенант Кастинидис.
— Ето две неща, които трябва да знаеш, момиченце — заяви Макхинлит. — Първо, не съм член на екипажа, а машинен инженер. Машинен инженер първи клас, и съм си отслужил на борда на военновъздушния кораб на Негово Величество Кралски дъб. И второто е подобно: аз съм член на екипажа. А вие сте пасажери на моя кораб.
Еверет почувства потупване по рамото. Той се огледа. До него стоеше Шарки.
— Забрави нещо. — Шарки измъкна Доктор Квантум от полите на шлифера си. — „Ще дойда като крадец; и няма да знаеш в кой час ще дойда върху тебе.“ След всички неприятности, които си имах, за да го измъкна от онова приятелче, ми е неприятно да откривам, че го оставяш да се търкаля наоколо.
— Всичко е наред, баща ми…
— Само че не е баща ти. И не бих отхвърлил идеята, че са способни да създадат малко отвличане на вниманието.
— Все още се нуждаят от мен заради паролата.
— Сигурен съм, че тези джентълмени са напълно способни да подпъхнат нещо в комптатора ти, за да засекат паролата — каза мрачно Шарки.
— Биха ли го направили?
— Аз бих.
Еверет пъхна таблета под мишница, притисна го плътно до себе си.
— Капитане! — избумтя парадният глас на генерала от горната пътека. — Имам двайсет войници, които трябва да заредят и приведат в бойна готовност снаряжението си, преди да сме достигнали Лондон.
— Мразя го този оми — изсъска Сен на Еверет. — Бих му забила ножа, ако можех.
Изтънялата, чиста омраза в гласа ѝ беше достатъчно убедителна за Еверет, за да реши, че е напълно способна на това, стига да ѝ се откриеше възможност. Страстите и омразите ѝ му се струваха необичайни и тревожни. Идваха много по-отдалеч от образованата средна класа на възпитаното семейство Синг-Брейдън. Припомни си злорадството, с което Сен бе наблюдавала юмручния бой пред кръчмата „Рицарите на вятъра“, когато Макхинлит и Шарки се бяха изправили срещу братята Бромли. Беше крещяла за кръв.
— Да де, да заредят с нашето електричество — изплю се Макхинлит. — Електричество, което ми е необходимо за работата на кораба.
— Електричество, което взехте от нас — заяви лейтенантът.
— Електричество, което ни дадохте. Ха, давате с едната ръка и вземате с другата.
Еверет не виждаше лицето на капитана, но много добре си представяше потиснатата ярост и унижението зад стиснатата ѝ челюст, разширените ноздри и очи, напрегнатите рамене. И преди беше усещал острието на гнева ѝ — когато бе поставил под въпрос авторитета ѝ, след като тя бе насочила Евърнес към отколешните полета, където ветровиците провеждаха своите дуели. Караха я да изглежда като аматьор на собствената ѝ товарна палуба.