Голямата игра

Гоша отиде до прозореца, отвори леко и извика:

— Тимур! Я се качи тук! Триста и седма стая! Искат да те видят. — Отдръпна се от прозореца. — Има четирийсет и шести номер крак — кой знае защо съобщи той на Володя.

Володя го гледаше спокойно.

Гоша извади от джоба на коженото си палто неразпечатана бутилка коняк и седна, приведен на леглото. Попита:

— Ще пиеш ли, или не щеш? — и като отметна глава, изля както обикновено в гърлото си половината бутилка.

На вратата се почука.

— Влез, Тимур, отворено е! — извика Гоша. Той винаги се опиваше веднага, но колкото и да пиеше после, вече не ставаше по-пиян. — Дръж, той не иска, доизпий го! За тяхно здраве.

Тимур изпитателно погледна господаря и премести погледа си на Володя, като се стараеше да разбере защо е извикан. После си наля послушно в чашата, сложена на масата, и я изпи. Избърса устните си с длан и се приготви да слуша.

— Седнете — покани го Володя. Тимур седна и сгъна върху корема си огромните си ръце с жилави, обрасли с черни косми пръсти.

— За какво бяхте в затвора? — попита Фрязин.

Тимур се повъртя на стола, погледна господаря. Гоша мълчаливо гледаше настрани.

— Кога? — попита Тимур.

— Какво кога? — не разбра Володя.

— Трябваше да попиташ по друг начин — усмихна се Гоша, като гледаше телохранителя си. — А какво ти влиза в работата, пикливо ченге?

Володя неволно погледна ръцете на Тимур. Такива като нищо ще извият врата на бик. Нима звярът е застанал срещу ловеца?

Гоша почувства нещо, сякаш улови мисълта на Фрязин.

— Той е лежал няколко пъти — каза Гоша. — Кой път имаш предвид?

— Ти за нещо новичко ли ме подозираш? — попита Тимур.

— Подозирам те — кимна Володя. — За нещо новичко.

— Интересуваш се дали съм убил някого или откраднал нещо, така ли? — Тимур присви очи.

Володя изведнъж усети страх. Тимур го гледаше с насмешливо притворени очи. Не се страхуваше от никого и от нищо. Нито от това ченге, нито от затвора, нито от най-тежката присъда. Отдавна беше решил всичко за себе си. Ще живее, както си живее, и ще прави всичко, което поиска господарят. Той обича господаря. Дори ако трябва да удуши това мършаво ченге, ще го стисне с два пръста като пале.

— Първия път за какво те затвориха? — продължаваше Володя.

Тимур погледна под вежди господаря. Да отговоря ли? Той повдигна рамене.

— Заради комшията — рече Тимур. — Отмъкна нашия овен. Малко го поступах.

Хубава работа — малко, помисли Володя. Той си спомни разкъсаните шийни прешлени на Бригаднов, бивш борец, ако не се лъже… Или Ивлев беше борецът?

— Занимавали ли сте се със спорт? — продължи Володя.

— Какъв спорт? Борбата спорт ли е? — Тимур повдигна рамо. — Играя малко в спортната зала. Правя си кросове.