Черните банкери

— Заедно живеем. С родителите. В Свиблово. Но не разбирам…

— Скоро ще разберете. Приключвайте работа. Ще ви откарам вкъщи.

— Да, но какво ще му кажа? Трябва да се обадя, може да не си е у дома.

— Точно от това няма нужда. Никакво звънене и предупреждаване.

— И все пак не разбирам…

— В колата ще ви обясня най-подробно. Нали нямате желание брат ви да се окаже съучастник в дело за убийство?

— Пази боже!

— Побързайте тогава. И помнете: докато не ви разреша да се обаждате, мълчанието е във ваш интерес.

Оперативниците излязоха от колата.

Грязнов настани бармана Фьодор Василиевич Липников на задната седалка, където отдавна вече скучаеше Вития. Двамата се спогледаха, кимнаха си и се обърнаха като непознати.

— Как се казва брат ви? — попита Грязнов от предната седалка.

— Пьотър.

— С какво се занимава?

— Малко с куфарна търговия, после започна да вкарва коли втора ръка. В момента си търси постоянна работа, иска да стане някъде охранител. Засега безуспешно. Живее ден за ден.

— Ясно. Казахте ми, че вчера преди нахлуването на омоновците не сте се обаждали никъде. А ние успяхме да намерим свидетел, който твърди, че именно вие сте се обадили на братлето си, за да го предупредите, че е дошъл Бартенев. И освен това сте го попитали дали това обстоятелство го радва. Свидетелят, правилно ли предавам думите ви? — обърна се Грязнов към Вития.

— Тъй вярно — закима той.

— Обяснете, Липников, защо трябваше да се обадите?

В колата настана тишина. Барманът беше объркан.

— Както забелязвате, не ви питам дали сте се обаждали или не. Интересува ме причината. Отговаряйте.

— Братлето ме помоли… Те с този… Бартенев си имаха някакви отношения. Сигурно парични.

— Значи вашият брат също е пристигнал в бара заедно с така наречения ОМОН?

— Не зная. Всички бяха… с маски.

— Нима не го познахте? Добре, ще се наложи да попитаме брат ви. И още, защо са застреляли Бартенев? Виждате ли, Фьодор Василиевич, каква верига стана? — Грязнов отвори леко вратата на колата. — Момчета, качвайте се, ще отидем при брата Пьотър Липников. А вие, свидетелю, можете да си вървите. Извинете, че се наложи да ви обезпокоим.

Вития изскочи от колата като куршум, откъде се взе толкова пъргавина у него, и мигом изчезна в тъмното.

Оперативните работници насядаха, притиснаха с рамене бармана и той окончателно се вкисна.

Бързо стигнаха в Свиблово на улица „Лазорева“.

— Показвайте накъде? — разпореди се Грязнов.

— Давайте надясно, в двора, третият вход е нашият.

Пред тях се издигаше обикновен пететажен блок, от така наречените „хрушчовки“, обграден отвсякъде с малки гаражи и гъсти храсталаци зад тях. Зад блока започваше нанадолнище към река Яуза, превърнато в сметище, както може да се случи само в московските покрайнини.