Нов патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-512-0
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нов патрул». Краткое содержание книги:
След като се убеди, че всички са се настанили в креслата, Петя също седна. Погледна към Паша. Поинтересува се:
— Хубав ли беше полетът Ви? Нали не възникнаха проблеми по пътя? Хареса ли Ви летището? Успяхте ли да се насладите на колорита и архитектурата на Тайпе?
— Да, не, да, не — отговорих аз. — Как са със здравето моите уважаеми гости? Ликвидирани ли са последствията от неотдавнашния тайфун? — Честно казано, и аз не знаех кога тук е имало тайфун и колко е бил силен, но постоянно ги има в Тайван. — Лудуват ли Тъмните?
Възрастният човек неочаквано се усмихна.
— Гледките на нашите реколти от ориз и чай също са много хубави — изрече той, кимайки. — Добре, Антоне, да изоставим пикирането. Посещението на сътрудник на руския Патрул с такава сила е забележително събитие на нашия малък тих остров. Бихме искали да се поинтересуваме какво Ви води при нас… Вас, и Вашата толкова неочаквана спътница.
Помълчах.
Кой знае защо, двамата с Арина изобщо не бяхме обсъждали такава ситуация — макар и да бяхме наясно, че идването ни няма да остане незабелязано.
— Това не е командировка — казах аз. — Това е частно посещение.
Възрастният кимна и ме погледна с очакване.
— В Москва се случиха някои събития… преди известно време… — предпазливо продължих аз.
— Знаем — каза жената. Но без да уточнява.
— Тъй като се оказах лично съпричастен към тях, дълбоко се вълнувах от случилото се — продължих аз, улавяйки се, че изграждам фразата някак по азиатски. — Срещнах се в Лондон с уважаемата вещица Арина, чух от нея, че тази история, както често става, вече се е случвала някога… и многоуважаемият господин Фан Венян, служител в Императорския музей „Гугун“… Националния императорски музей „Гугун“… — поправих се аз — може да хвърли светлина върху тази отдавнашна история…
Тайванците се спогледаха.
— Вашата спътница се издирва от Инквизицията и от Вашите собствени Патрули — каза Паша. — Това не Ви ли смущава?
— Като Висш от Нощния патрул имам право на избор на тактика за моите действия — рекох аз предпазливо. — При това в настоящия момент интересите ни с нея съвпадат. А що се касае до Инквизицията… аз, уви, не мога да гарантирам задържането на вещицата Арина. Тя притежава Минойска сфера и всеки момент може да изчезне в неизвестна посока. Телепортацията, извършена с помощта на този артефакт, не може да се прекрати или проследи — добавих за всеки случай.
— В течение сме — кимна Паша. — Признаваме… правото Ви на посещение.
— И правото Ви на избор на тактика — добави Лена.
— И на разговор е господин Фан Венян — сложи и своите три копейки Петя.
— Но всяко несанкционирано използване на магия против Различните или хората на Тайван ще се наказва с цялата строгост на закона — продължи Паша.
— Дори ако бъдете провокирани, в опасност или само косвено виновни — уточни Лена.
— Господин Фан Венян сам ще вземе решение дали да общува с Вас, или не — Вие не бива да му досаждате — прибави Петя.
Какво пък, всичко беше справедливо. Честността се оказа най-добрата политика.
След кратко забавяне кимнах:
— Благодаря Ви, колеги. Не се надявах и не разчитах на толкова радушен прием и на толкова великодушни условия. Разбира се, ние не възнамеряваме да нарушаваме вашите порядки и обичаи, както и да досаждаме или да безпокоим по друг начин Различните и обикновените граждани на Тайван.
Паша се усмихна.
— Ние всички сме граждани на Тайван, господин Городецки. Включително и Различните, Светлите и Тъмните. Позволете още веднъж да Ви приветстваме на нашия остров и… в багажа ви усещам няколко артефакта, един от които предизвиква у мен особен интерес. Мога ли да го погледна?
Особен интерес?
В куфара ми нямаше нищо магическо, освен дето самият куфар беше омагьосан. В сака ми… така, там беше гребенът, подарен ми от Светлана за рождения ден, нищо особено, просто за да расте косата ми добре и да се запазва прическата ми… магически еквивалент на обезболяващи и антиациди… най-обикновен сребърен пръстен с парченце кехлибар, където е натрупана малко Сила — също подарък, но от Олга, подари ми го след една операция… нищо необичайно, такъв пръстен носи всеки втори Различен…