Прокобата Тутанкамон [bg]

— Мислиш ли, че лорд Ай е уредил бягството им?

— Минавало ми е през ума, също и на лорд Хоремхеб — ухили се Небамум. — Може би лорд Ай не е искал Мерире да бъде изтезаван. В крайна сметка… — той се изправи и изпусна каната от бира, която аз хванах и поставих на масата. — В крайна сметка — тръгна към вратата той — би било много неприятно да се екзекутира член на Царския кръг, да не говорим за първожреца на култа на Атон. Както и да е, ще си лягам.

Почаках малко, после слязох и минах през къщата към малката стая на втория етаж, която служеше като библиотеката на Небамум. Помолих иконома да донесе лампи с масло, които запалих. Заспалата в единия ъгъл котка подскочи и тръгна безшумно на обиколка из царството си. Типична войнишка стая, всичко подредено и прибрано. Свитъците стояха в кошници от дебела тръстика. Облаците прах, които се вдигнаха при опита ми да ги извадя, подсказваха, че не са пипвани от седмици. Отидох при лавиците, където в ниши се намираха други папирусови свитъци с подробни етикети и описания. И тук кедровите дъски бяха покрити с фин прах. С лампа в ръка продължих да проверявам лавиците, докато накрая намерих мястото, където по прахта имаше следи. Извадих свитъка. Беше навит набързо — документът, който Мерире бе разглеждал. Разгънах го на масата и останах доста разочарован: беше просто една карта. Йероглифите отгоре твърдяха, че същата е собственост на Ауааул-Шет Аиу, Боговете на тайните врати и пътища, доста помпозно име за нищо и никаква карта на Египет, Синай и Ханаан. Нил беше ясно очертан, както и различните градове, Голямата зелена вода на север, земите на хетите и митанийците, Синайският полуостров и пътят на Хор. Докато местех лампата, осъзнах, че Мерире е отбелязал местонахождението на Ахетатон.

— Защо ще го прави? — прошепнах.

Претърсих отново библиотеката, но не открих повече. Слязох в кухнята и наредих на сънените готвачи да донесат в трапезарията лека вечеря от печено на жар телешко с подправки, пресен хляб и кана вино. Отидох и сритах спящия Куфу. Беше сънен, едва говореше, но аз му казах да се измие и да дойде да хапне с мен. Малко след това седнахме да вечеряме на светлината на лампите. Куфу ядеше лакомо и бързо, а от виното отпиваше такива глътки, че се наложи да му кажа да внимава. Спря с пълна уста.

— Ще спазиш ли обещанието си, лорд Маху?

— Животът, ръцете и сигурността ти са гарантирани. Кълна се в земята и небето. Ще ти бъдат дадени пари, провизии и възможност сам да избереш пътя си на този свят. Сега, Куфу, кажи ми, къде ще отидеш, когато това стане?

Той преглътна с усилие.

— Нека го кажа направо. Ако искаше да последваш Мерире, накъде би тръгнал?

Гледаше чашата вино.

— Ако — изфъфли, — ако трябваше да замина, щях да отида до някое от селата в Източната пустиня.

Спомних си картата, която Мерире бе разглеждал.