Тревожна кръв [bg]

– Тогава тя напълно излиза от картинката като възможен похитител.

– Склонен съм да се съглася – кимна Страйк. – Би могло да е взела такси, разбира се, но тогава и таксиметровият шофьор трябва да е участвал в плана за отвличане. Не, интересното при Джанис е, че макар Талбът да е вярвал в невинността ѝ, я е разпитал цели седем пъти, повече от всеки друг свидетел или заподозрян.

– Седем пъти?!

– Да. Отначало имал един вид извинение. Била съседка на Стив Даутуейт, силно стресирания пациент на Марго. Второто и третото интервю са били изцяло на тема Даутуейт, с когото Джанис била само на „здрасти“. Даутуейт е бил предпочитаният кандидат на Талбът за Касапина от Есекс, така че може да се проследят мисловните му процеси. Естествено е да разпиташ съседите, ако подозираш, че някой коли жени у дома си. Само че Джанис не могла да каже нищо на Талбът за Даутуейт извън онова, което той вече знаел, а Талбът все пак е упорствал да я търси. След третото интервю спрял да пита за Даутуейт и нещата станали извънредно странни. Покрай всичко друго Талбът ѝ задавал въпроси дали е била хипнотизирана, готова ли е да опита, какво сънувала и я подтиквал да води дневник на сънищата си, та да може да го прочете, а също да му представи списък с най-неотдавнашните си сексуални партньори.

– Какво?!

– Има копие в досието на писмо от началника на полицията – отвърна сухо Страйк, – в което той се извинява на Джанис за поведението на Талбът. Общо взето, виждаш защо са искали да го разкарат възможно най-бързо от полицията.

– Синът му спомена ли ти за тези неща?

Страйк си припомни сериозното и кротко лице на Грегъри, твърденията му, че Бил се държал като добър баща, и смущението му, щом разговорът се насочи към пентаграмите.

– Съмнявам се, че е знаел за това. Джанис не е вдигнала шум по въпроса.

– Е, тя е била медицинска сестра – изрече бавно Робин. – Може би е отгатнала, че си има работа с много болен човек. – Поразсъждава над това за момент, после добави: – И все пак трябва да е било твърде плашещо. Водещият разследването да се връща в къщата ти на всеки пет минути, за да те пита водиш ли дневник за сънищата си.

– Това би шашнало повечето хора. Предполагам, че обяснението е очевидното, но трябва да я попитаме за това.

Страйк се обърна към задната седалка и надеждите му се оправдаха – там имаше плик с храна.

– Все пак имаш рожден ден – подхвърли Робин, без да отделя очи от пътя.

– Искаш ли бисквитка?

– Малко ми е рано. Ти си хапни.

Когато се наведе назад да вземе плика, Страйк забеляза, че Робин отново миришеше на стария си парфюм.